Последните два случая на пребити журналисти разкриват, че държавата не само боксува. Институциите са обзети от тотална летаргия. И единственото, които може да пораздвижи системата е само обаждане от върховете. Без него, усилията на хората да търсят правата си, са обречени на провал.
Битият журналист Димитър Върбанов от месеци е сигнализирал няколко ведомства за безобразията, които се вършат в склада за храни във Велико Търново. Всички чиновници са си правили пас за това, че на децата от градините се пробутват храни с изтекъл срок на годност. Цяло чудо е, че няма натровени малчугани. Информацията за безобразията, които се вършат в склада, е залежавала по бюрата на прокурори, полицаи, експерти по безопасност на храните. Както стана ясно днес, било им трудно да си стиковат действията. Обяснение, колкото безумно, толкова и цинично, защото става дума за живота на децата ни.
Логичен е въпросът защо в институциите са си правили пас. Не е трудно да се досетим. Бизнесът по места е здраво свързан с политиците, които действат на терен бетер васали. Симбиозата им безспорно носи безкрайни благини и за двете страни. Парадирането, че познаваш този и онзи депутат, че пиеш и ядеш на една маса с него, което си е стара българска черта, е безплатен билет за всяка чиновническа врата. Няма служител, който да посмее да пипне някого натясно, ако знае, че това ще му коства мястото. Защото у нас и чистачките ги назначават по партийна повеля. Затова и предприемачът на склада с опасната храна не е бил притиснат от държавата, както му се полага. И е посегнал на журналист, защото се е чувствал безнаказан. Пазен точно от тези, които е трябвало да го подгонят.
Зад всеки подобен инцидент прозира порочна схема на обвързаност. Трагедията край Своге, отнела живота на 17 души, е идентична. Нито една държавна институция не е била в състояние да принуди приближената до управляващите фирма „Трейс“, построила пътя, да си оправи бакиите. „Трейс“ отдавна вече не се споменава в медиите. Разследващите помогнаха в това да я забравим с аргумента, че всичко, до което се доберат, е следствена тайна. Само мъката по изгубените животи си остава за хората.
Елена Димитрова
