В енергетиката назрява буря и лобитата се активизираха. ТЕЦ „Марица-Изток-2“ е „на въжетата“, а Булгаргаз упорито отлага, което си е мълчалив отказ, да реализира цялата гама от възможности за намаляване на цената на природния газ, като постигне сравним с европейската практика договор за доставка на природен газ.
В канонадата по темата се намеси и Делян Добрев, който без съмнение е значим фактор, в много отношение конкурентен на министъра и на вицепремиера Дончев. Нищо ново – медийните му изяви бранят „негови“ хора – битката не е как да усилим конкурентноспособността на българската енергетика, а кой да кадрува в нея и да контролира паричните потоци – правителството, парламентарните групи, Доган, Пеевски или всички заедно при разпределени роли. Тук и президентът не е извън тепиха – сегашният шеф на Булгаргаз бе негов министър в служебното правителство.
Критиките, които Добрев отправя, нямат контекст и звучат политически, поне за професионалисти. Изглежда е пропуснал да забележи, че между неговото министерстване и сега има огромна разлика.
Да започнем с дидактиката, че българския енергиен министър, който и да е той, трябва лично да преговаря ключовите клаузи в договорите за доставка на природен газ от Газпром.
Министрите на енергетиката ни трябваше да водят преговорите за цената на природния газ, когато договарянето ставаше на междуправителствено равнище и трябваше да омилостивяваме Кремъл с политически ангажименти и отстъпки.
Изместването на равнище на преговори за доставки на природен газ, които са бизнес или технически по характер, на политическо равнище, позволява на руската страна да неутрализира Европейската комисия и да се спести на Газпром нуждата от пазарна конкуренция наравно с други доставчици. Кремъл получава блестяща възможност да ни задържи под контрол извън директиви и диктума на европейския газов пазар, като ни върне към играта с обвръзките, при които винаги губим. В Москва са бесни, че Европейската комисия принуди Газпром да поеме ангажименти, които го лишават именно от игрите с политически договаряния на бизнес въпроси. Така постоянно сме в капана на взаимнодопълващи и взаимноусилващи се зависимости по цялата верига от енергийни теми.
Не мога да повярвам, че шеф на енергийната комисия в Парламента призовава български министър и вицепремиер на килимчето в Москва?!?!
Питам – от името на всички ли компании които доставят газ в България министърът и вицепремиерът ще преговарят?
Човек може да си помисли, че го прави за да реши някакъв жизнен и системен проблем, а то е за да покрие дефицитите в управлението на протежето си начело на Булгаргаз,. Именно негова работа е да преговаря за доставките на газ, при това не само с Газпром, но и с негови конкуренти, да управлява рисковете и осигури евтин природен газ за клиентите на компанията в България. Булгаргаз не е само единствената компания, която няма нови договори, но и единствената, която не подаде оплакване от Газпром в Европейската комисия, прие първия вариант на предложение на Газпром при спора, а сега упорито отказва да води реални преговори с други доставчици, по други маршрути. Позициите на шефа на Булгаргаз се одобряват от борда на БЕХ. И какво виждаме – пълен брежневски застой.
Нищо, абсолютно нищо.
Шефът на Булгаргаз се крие от медии и от Парламента, където трябва да дава обяснение, защо до този момент само той, единствен в Централна и Източна Европа, не е предоговорил условията с Газпром по готовата матрица, която бе подадена от Европейската комисия и приета от Газпром? Ако министърът на енергетиката му е попречил, има начин да докаже. От днес влиза в сила увеличение в цената на природния газ, което можеше да бъде предотвратено или компенсирано.
Днес има много фирми, които могат да доставят газ и правителството е длъжно да създава равни условия за конкуренция, като не дава предимство на нито една от тях, включително и на Булгаргаз.
Предстои неминуема промяна на ценовата формула, която трябва да отчете доминиращата роля на европейския пазар на спот търговия, но изисква и сериозна подготовка в Булгаргаз, защото това което за администрацията на Булгаргаз изглежда допълнителен товар, е гъвкавост и облекчение за клиентите. Не е все едно какъв ще бъде процентът на спот търговия в формулата, какъв ще бъде репера – кой хъб или микс от хъбове ще бъде използван, какъв ще бъде процентът на „вземи или плати“, на какъв период може да се внасят промени в заявките и как ще действа формулата като динамика? За всичко това се изискват професионални анализи за ползи-щети.
Чудя се какво друго освен технически параметри има за договаряне с Газпром, както настоява Добрев.? Промяната във формулата на цената, условията за доставки, включително точките, промените в едностранните задължителните клаузи – всичко това са корпоративни въпроси. Не виждам къде има място за намеса на правителството, още повече че огромната част от промените вече са договорени и приети от Газпром в казуса с анти-монополното разследване от Европейската комисия. Какво точно могат да направят Петкова или Дончев, което Николай Павлов да не може или да няма пълномощие?
Не забравяйте, че намесата на министри и вицепремиери минава през ангажиране на правителството с мандати.
Никак не е случайно, че Делян Добрев са активира след като Николай Павлов донесе от Санкт Петербург „вести“ от Газпром? Именно подобни желания на Кремъл изглежда озвучи шефът на енергийната комисия – ако искаме нещо трябва да продължаваме да водим политически преговори – Дончев и Петкова на килимчето и в партер в Москва.
Да ви припомня, че Делян Добрев не за пръв път предприема странни действия, които накрая се оказват „златни“. Това, което ви спестява е, че прословутото намаляване на цената на природния газ по време на неговото министерстване, с което толкова много се гордее, има двойно дъно и то е много нелицеприятно за него. Като пренебрегнем пиар трика с кумулативното отчитане на намаляването на цената с 22 процента на няколко етапа, той пропуска да отбележи, че руската страна обвързва, а Добрев прие това намаляване да бъде срещу поет от нас ангажимент за изграждане на проекта Южен поток, при неизпълнение на който дължахме неустойки. Помните ли, че руснаците няколко пъти дискретно ни напомняха, включително последния път Владимир Путин на срещата с премиера, че обещаваме и не изпълняваме. Именно това можеше да ни коства близо 700 милиона евро неустойки.
Първата причина Москва да не си вземе тези пари от нас, познавайки с кого си имаме работата и че Кремъл никога не губи, е че правителството на Борисов, в енергийната политика на което Делян Добрев е централна фигура, прие да не повдига претенции срещу Газпром за надвзети суми за по-скъп газ след 2012 година, както направиха всички основни негови партньори, включително в Източна Европа. Стойността на тези претенции можеше да бъде близка до посочената по-горе сума. Да не забравяме, че в периода до 2015 година, разликите в цените на природния газ, който купувахме и тези на германска граница стигата и до 100 долара за хиляда кубически метра. Умножете го по 3 милиарда кубически метра годишна консумация и ще получите много груба представа за сумите на възможните претенции за периода след 2012. При това не във всички случаи страните партньори на Газпром, за да вземат „своето“ за надплатен газ, трябваше да чакат осъдително решение на арбитражен съд. Най-често решението се постигаше извън съда, веднага след преговори и предявяване на претенции. Но как така българската газова компания да обвинява и съди по-големия си брат Газпром? Комплекс или корист – избере сами.
Другата причина Кремъл да не реагира е, че ние субсидираме Газекспрот със свръхниски тарифи, които руската компания плаща за транзит на газ през мрежата на Булгартрансгаз. Вие преценете за какво иде реч – разликата между цените на транзит на природен газ между това, което Газекспорт плаща по старата формула за „пощенска марка“ – една цена, и новите тарифи на вход и изход, на годишна база варира около 12 долара за пренос на 1000 кубическа метра. При транзит от близо 15 милиарда кубическа метра можете да направите сметка за каква „услуга“ иде реч – сумата е по-голяма от годишните приходи на Булгартрансгаз?!
Бъдете сигурни, че това не става безвъзмездно, особено на инвивидуално равнище. Унизителното в случая, че не само се лишаваме от приходи, но Газекспорт сам предлага на трети страни да ползват ангажираните от него капацитети, като колекционира ползите от този изключителен договор. Мълчанието ни има своята цена и една от тях е възможността някой политик да изтъкне своите заслуги, докато трябва да се срамува.
Да виждате в гореизложеното пример за добри корпоративни управленски практики, с които да се гордее Булгаргаз?
Да не забравяме и неоценимата услуга, която Добрев направи като министър, на Атомстройекспорт, като прекрати договора с АСЕ за АЕЦ „Белене“, три дни преди той да изтече „по давност“, без последствия за нас, Именно това „предсрочно“, като по поръчка, прекратяване, изигра значителна роля за да бъдем осъдени в арбитражния съд от АСЕ с 650 милиона евро. Един ден се надявам да станат публични важните документи около този арбитраж за да бъде ясно кой кум, кой сват? Защото ми идва в повече самоизтъкването на някои политици.
Изглежда шефът на енергийната комисия има основания да се чувства „главен“ в енергетиката, щом действията му остават без последствия.
Казах го и преди – няма нужда от обществен доставчик на природен газ, защото сигурността на доставките може да бъде гарантирана от достатъчна конкуренция, от ликвиден, конкурентен, либерализиран и диверсифициран пазар. Няма нужда КЕВР да регулира цените на природния газ защото конкуренцията ще гарантира най-оптималните цени, а договорът с Газпром на Булгаргаз ще направи така, че новите играчи ще се съобразяват с газпромовските цени. Това не беше възможно преди години, защото нямаше алтернатива на Газпром, нямаше и алтернативни трасета и търговски операции. Сега е възможно, както по линия на физическия, така и виртуалния внос. Достатъчно е Булгаргаз да обяви търгове за доставка на природен газ на граница по своите договори с клиенти, а неговите конкуренти да имат равни условия за достъп до тях. Булгаргаз може да сключи договори с различни срокове, различни ценови формули /като тежест/ и различни доставчици, включително като купува борсов газ или газ при находище. Има нужда от професионализъм и корпоративна култура в ръководството на Булгаргаз, които да я превърнат от счетоводна къща в нормален и активен регионален търговец, в първокласен играч на пазара на газ. Това на този етап, с тези ръководители, е тотална химера.
Едно е ясно, чрез медийните си прояви, Добрев иска да прехвърли отговорността за повишаване на цените от „своя“ човек в Булгаргаз, върху министъра и вицепремиера, като създаде измамното усещане в потребителите, че политиците решават цените на газ в Москва.
От интервюто стана ясно и кой е основната фигура в защитата на безумната идея за сливане на АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица Изток -2 „. Интересно какво става с НЕК тогава?
Проблемите на Марица-изток-2 с растящата цена на квотите не са специфични за тази централа само. Но нормалните собственици на ТЕЦ взеха своевременни мерки за да управляват риска. Първо модернизираха мощноститети си, като не само сложиха филтри, но и вкараха и много по-модерни технологии. След това си направиха соларни или ветрови паркове за да управляват вътрешно корпоративно емисиите си. Вие да знаете случайно някоя държавна компания в енергетиката да е направила соларен или ветропарк?
С подобни безумия сега искат да заметат скандала с ТЕЦ „Варна“, защото предусловие за това Доган да стане олигарх и да се доближи до статус на милиардер, бе именно ТЕЦ „Марица-Изток-2“ да се лиши от над 35 милиона сигурен доход от студения резерв. Това е равностойно на смъртна присъда. Щетата не е само е пряка – отнетия сигурен приход, но и във възможността този ресурс инвестиран в покупка на квоти или в модернизация, да генерира много по-големи продажби и да позволи на централата да оцелее в рамките на собствените си възможности.
И тук преките изпълнители на тази поръчка, която ощетява потребителите и държавата, са шефовете в БЕХ, в ЕСО, в ТЕЦ „Марица-изток-2“. И го правят само защото знаят, че имат сигурен гръб и никога няма да бъдат разследвани, обвинени или осъдени.
Ако има защо да се критикува министъра на енергетика, това е, че държи тези хора на постовете им и не предприема по-радикални мерки. И за това също могат да се искат оставки.
