Здравноосигурителните модели, които предлага министър Кирил Ананиев, са известни още от преди 16 г. Те са разработвани по проект на Световна банка. Пълната демонополизация на НЗОК, която не е приоритет на МЗ, не може да стане с магическа пръчка, но има резон в нея. Това коментира пред Фрогнюз бившият подуправител на НЗОК д-р Димитър Петров.
Пълната демонополизация на НЗОК може да стане поетапно с така нареченото заместващо осигуряване. Първоначално определени категории лица да имат право да излизат от Касата и да се осигуряват в други фондове. Това могат да бъдат лица с високи доходи или самоосигуряващите се. За въвеждането на този модел трябва да се регистрират застрахователни дружества със специална цел, които да работят на солидарния осигурителен принцип и да заплащат за профилактика и за други дейности. Не бива да се използват дружества с общо застраховане, в които се правят "Гражданска отговорност" и други видове застраховки.
Вторият модел със заплащането от пациента над осигурените 700 лв. от НЗОК, има много проблеми. Той е безсмислен, тъй като двама осигурители (Касата и застрахователя) ще внасят пари за един и същ пакет. Би трябвало Касата да плаща за едно, застрахователят за друго. Вторият проблем е, че те плащат на един и същи принцип – на принципа на солидарността. Това ще увеличи административните разходи. Вноската от 12 лв. ще отиде за обслужване на дейности, които не са здравни – за обслужване на самите фондове, за банкови такси, административна издръжка, брокерски комисионни и т.н. Трябва да се изясни дали ще е валидно солидарното плащане или всеки ще си има лична партида.
Вторият задължителен стълб са го пренесли от пенсионното осигуряване, като при него определени средства, събирани много години, отиват за пенсии. Докато при здравното осигуряване пари се събират краткосрочно и се харчат за плащане на дейност. Такъв втори задължителен стълб съществуваше само в Словения, който след време бе отменен.
Друг недостатък на този модел е, че на фондовете МЗ ще им определя пакета дейности, цената, по която ще се финансират и премията, по която ще работят. Ще бъдат задължени да сключат договори с всички болници, а не с тези, които те искат. Едва ли ще има застраховател, който ще приеме тези условия.
Резултатът от втория здравноосигрутелен модел е, че пациентът ще доплаща 5 пъти за едно и също нещо. За болнично лечение ще плаща осигуровка в Касата, ще плаща застраховка при застраховател, 105 лв. ще плаща при влизане в болница, ще доплаща цените на болничното заведение, ще плаща, ако иска избор на екип.
Не бива да се зачерква с лека ръка съществуващият модел. Той е познат в цяла Европа – френският модел е такъв, германският донякъде също. Трябва да се изчисти какво се плаща в задължителната вноска и да се въведе регламентираното доплащане, което така или иначе се прави в момента.
Всички модели трябва много внимателно да се обмислят преди да се въведат, за да не се налее вода в мелницата на хора, които искат връщане на бюджетното здравеопазване, което ще бъде пагубно.
