Съгласно изискванията на втория енергиен пакет задължение на държавите членки е да отделят дейностите по пренос на електроенергия от останалите дейности.
В България това е започнало с отделяне на активите по разпределение от НЕК ЕАД в 7 самостоятелни разпределителни дружества (2000 г.), които са собственост на държавата, и последвалата им продажба на трети лица, различни от държавата (продажба чрез приватизация на 67% от електроразпределителните дружества през 2004 г. и продажба на остатъка от 33% през борсата през 2011 г.).
С искането за закупуване на ЧЕЗ от държавата тя отново ще бъде собственик на разпределително предприятие - ЧЕЗ, и преносно предприятие - ЕСО ЕАД, в пълно противоречие с изискванията на регламентите и директивите, част от общностното право. Третият енергиен пакет, който е в сила от 3 март 2011 г., е логично продължение на мерките от втория и задължава държавите членки да осигурят конкуренция и равен достъп до мрежите за пренос и за разпределение чрез мерки за отделяне на собственост.
През януари 2013 г. Европейската комисия съобщи, че сезира Съда на Европейския съюз поради непълното транспониране от страна на България на пакета. На 3 февруари 2013 г., на етап третата, крайна фаза на наказателната процедура ЕК сезира Европейския съд с предложение за налагане на всекидневна санкция на България от 16 896 евро на ден.
Искането за влизането на държавата под една или друга форма в собствеността на разпределителното дружество „ЧЕЗ Разпределение България" АД е в пълно противоречие с препоръките на ЕК, както и с действията на държавата по изпълнение на тези препоръки. Желанието на опозиционни лидери държавата да придобие 100% от ЧЕЗ, увеличава пазарната мощ на държавата, с което се създават допълнителни предпоставки за злоупотреба с господстващо положение при условията на либерализиран пазар.
Тази концентрация ще доведе до изкривяване на пазара и децентрализация на дейности в електроенергетиката в държавата чрез нейни еднолични дружества. Като говорим за „одържавяване" на ЕРП не трябва да се подминава и въпросът с режима на държавните помощи и как ще бъде третирана определената от КЕВР цена на мрежови услуги - дали това не е недопустима държавна помощ, пише "24 часа".
