ГЕРБ нямат заден ход, уморени от властта трябва да си ходят. От дългото пребиваване на власт са изтръпнали за нормалните човешки усещания за добро и зло, за красиво и грозно.
Знаете ли кое най-много ме възмущава в ремонтите по Графа и плочника пред Свети Седмочисленици? При цена на ремонт над 1000 лева /?!?!/ на квадратен метър /тук е възможна игра с площта, защото Общината твърди, че общата площ е 50 хил кв.м/ искат да ме убедят, че първо, проектът е блестящ, второ, че изпълнението е "на ниво", т.е. допустимо и трето, че трябва да бъда благодарен, вместо да критикувам. Какво ме еня, че щели да наложат глоба - като тя няма да промени нищо от горното - нито проекта, нито изпълнението.
Патетично е оправданието им, че работата не е завършена, след като основните материали вече са положени. Ей, богу всеки един от нас е правил подобни ремонти и знае, без да има нужда от експерти, че крив зид мазилка не оправя, боя лош проект, фуги не оправят криви или лошо положени плочки, да не говорим когато са нискокачествени като материал. В Мюнхен имало подобни бетонни плочи, да има ги на много места, с различни структури, но тези техните плочи нямат нищо общо с нашите и по якост и по издръжливост, защото се правят по други технологии, с други материали. Вижте тези снимки и сравнението с околната архитектура - там каква е сградата, и тук църквата - Храм.
Нямат заден ход тези "горе", няма самокритика, няма смирение. Няма сгрешихме, простете, някой да поеме отговорност и силата да си признаеш грешката. Защото трябва да пазят Системата, Партията, която избира тези компании и оправдава тези корупционни схеми. Щом ГЕРБ нямат заден ход, то тогава е неизбежно, че те ще разпилеят политически си капитал, който не е нито безграничен, нито възобновяем. Може би така и трябва да бъде - уморени от властта трябва да си ходят.
Основната причина за тази грозотия и лошо изпълнение е, че от 1 лев в ремонта реално влизат 40 стотинки, което налага да се влагат евтини материали, да се прилагат най-примитивни технологии, да се ползват най-евтина работна ръка /другата емигрира и струва скъпо/. И си мислят, че след това със слаб надзор и малко пари, инвестирани в пиар ще оправят работата си.
От дългото пребиваване на власт са изтръпнали за нормалните човешки усещания за добро и зло, за красиво и грозно. А приори приемат, че всичко което измислят е мъдро, а което направят е за "конграчулейшънс". Извисили са се в някакъв своя свят на значимост, който нормалните хора все по-малко разбират, камо ли да оправдават. И след това се чудят, че никой не им иска тази кастрирана версия на благоденствие чрез стабилност.
Сега новата мода е - изглежда така по-бързо се краде - да слагат асфалт по тротоарите. Действително в развитите страни полагат подобни настилки, но те са съвършено други - с друг цвят, друга структура, други материали.
Но нали трябва спешно, преди изборите, да забогатяват и да купуват властта си, за да станат още по-богати чрез подобни следващи ремонти. С тази тяхна естетика и ценности това направо звучи като заплаха.
Всеки един от нас ходи по света и знае примерите и стандартите на добро, трайното и красивото. Красивото се разпознава и се самодоказва лесно. А това е грозно и няма лифтинг на този свят, който да промени ситуацията.
Вместо да се покаят, сега ще пуснат на макс пиар рупорите и медиите, за да ни стерилизират съзнанието по техните канони, докато изтръпнем.
И какво ще се промени от това - грозното ще си остане грозно, колкото и този злополучен архитект да се надува пред камера, че е докоснал бога на естетиката. Парите ще са похарчени, времето ни пропиляно. И накрая пак ще искат да управляват.
Ей за това ми е най-голямата тревога - за повсеместния фейк в живота, за тоталната доминация на посредствеността, която ни продават като достойнство.
Сега всички ще се впуснат да бранят честта на Компанията /сполучливо наречена Ге Пи Груп/, защото зад нея е и тяхната чест и така всички вкупом ще бранят от нас своята стабилност.
Трябва да върнем смисъла на думите - когато едно управление е лошо, няма смисъл да го парфюмираме, трябва просто да го сменим.
Този път няма да приема да притихна когато симпатичната госпожа Фандъкова се опита да провокира моята жалост, защото тя защитава интереса на корупционерите, а не моите. Нито пък да се вържа на основната опорна точка на подкрепящата я партия, че моят протест е политически мотивиран, да не говорим в синхрон и провокиран от БСП.
За достойнството на софиянци иде реч, за почтеността и за отговорността, ценности като са транспартийни и аполитични по дефолт. За темелите на съществуването ни заедно като една нация.
А беше толкова просто да кажат - простете, сгрешихме. И от това нямаше да станат по-слаби управленци, защото всеки знае, че не госпожа Фандъкова контролира всичко.
Както се казваше в една песен - прости, изглежда най-трудната дума. Не е достатъчно, но поне да започнат от някъде.
Илиан Василев, Фейсбук
