„Националната ДНК база данни, която се намира в Института по криминалистика на МВР се запълва от около 18 години, проблемът е, че тя е малка – в нея има няколко хиляди профила.
При регистрацията в районните управления на МВР в общия случай не се снема ДНК поради липса на достатъчно средства за проби”, обясни в студиото на „Здравей, България” криминалистът Иван Савов. Така на практика полицията разполага с голям регистриран контингент, но с малка възможност да събира безспорни доказателства, какъвто е ДНК –профилът.
Фактът, че убиецът е оставил много и всякакви следи от себе си насочва полицията към версията, че нападението е по-скоро случайно от човек, който има сексуални мотиви или другият вариант – да има личен мотив и да е дебнал жената.
Вариантите за разкриването оттук нататък са, ако ДНК-следите, намерени по жертвата, съвпаднат с данни в базата на МВР. Ако обаче такова съвпадение не се намери, е много важен психологическият профил, който ще се направи на извършителя, защото МВР трябва да събере широк кръг от заподозрени, които да бъдат проверени и да се потърси съвпадение на ДНК.
