Лявата ръка на Доган е изгорял, за да не светят обръчите край него. SMS-и със заплаха за смърт преследват лидери на ДПС. "Мъжката секретарка" изстреляла над 5400 патрона, за да е перфектна
Стойко Стоянов
Прокуратурата, политиците, медиите и новата власт скандално-необяснимо не обелиха и дума за годишнината от смъртта на началника на кабинета на Ахмед Доган – Ахмед Емин. Само за 12 месеца най-коментираната и обсъждана тема в държавата бе забравена и похлупена с безразличие. Лентата се завъртя, като в онзи стар филм „Следствието приключи, забравете!” Ако приемем за самоубийство, станалото преди година, то сега
ЕМИН БЕ УБИТ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ С МЪЛЧАНИЕ
На 18 октомври на гроба на активиста на ДПС в село Козница нямаше цветя от съпартийци, нито паметни чествания. Темата “Емин” все повече изглежда като мръсна работа за ДПС, без да се казва защо. Почти ритуално Соколът пък напусна сараите си в Бояна, където издъхна съратникът му, за да се скрие вероятно от кошмарите на спомена. Той не се е показвал пред електората си от 5 юли, но избра имено годишнината от фаталния ден, за да отпраши към Руен и Айтос, за да стяга редиците преди кметският вот.
18 октомври 2009 г. можеше да бъде сериозен повод за своеобразна равносметка около трагичната смърт, а обществото очакваше да получи отговор поне на три основни въпроса - убийство или самоубийство е смъртта на Емин, имало ли е предсмъртно писмо или е изфабрикувано по-късно, има ли вина Доган?
До сега опитите на МВР и прокуратурата не успяха да задоволят достоверно усещането за истина. Обясненията им пораждаха повече тайнственост, отколкото публичност. Те бяха ориентирани единствено в правилната за деня политическа посока и затвърдиха усещането, че пак са ни пробутали гнили плодове за вечеря.
Ако претоплим полицейската информация от фаталния ден преди година, ще видим, че според генералния комисар на МВР Павлин Димитров, а сега зам.-министър, Емин се е самоубил с личния си законен пистолет, с изстрел в главата в петък следобед в една от сградите на така наречените “Сараи на Доган” на ул. “Беловодски път” в Бояна. Той се е гръмнал с един куршум в дясното слепоочие в коридора, а не в кабинета си и е бил намерен от хора от персонала, които чули изстрела и повикали гардовете от НСО, охраняващи сградата. Първаночално Павлин Димитров обяви, че предсмъртно писмо не е намерено, но на следващия ден сюпризира любопитството с мистериозно тефтерче, с уж последните слова на Емин.
Около неочакваната трагедия се набримчиха и още куп необясними разминавания. Според криминалисти от столичното Шесто РПУ, които първи са стигнали до трупа, раната от оловото е в дясната част на главата, а Емин е стискал пистолета с лявата. Нямало е проектил по главата и тялото на жертвата. Пуснаха се няколко версии за часа на смъртта. Оказа се, че предишният земеделски министър Валери Цветанов е последният, който го е видял жив, но на горкия човек му се наложи на няколко пъти да уточнява, с разлика около два часа, кога точно е било това. Тогава упорито се носеше и версията, че Емин се е самоубил показно пред Доган по време на честването на рожден ден на Касим Дал, няколко часа по-рано. Медиите предупреждаваха и за свидетели, които чули скандал между шефа и секретаря минути преди гърмежа. Въпреки това разследващите побързаха да заключат –
„САМОУБИЙСТВО”?
Припряността им предизвика тогава настоящия премиер Борисов, който разви тезата, че съмнително бързо смъртта на Емин е обявена за изяснена. Лидерът на ГЕБР даже отправи упрек към главния секретар на МВР, а сега зам.-министър: „Да се твърди от страна на такъв опитен полицай като Павлин Димитров, че това е самоубийство, без да са направени необходимите разследвания на мястото на трагедията, което изисква време, говори за натиск над него да лансира тази версия. Инсценирането на самоубийство от професионалисти не е трудно", предупреди Борисов.
Най-спряганата версия за драмата в сараите на Доган бе, че Емин е изгорял, за да бъде пресечен пътят към започналото разследване на имотите на Доган и злоупотреби с власт и корупция. Обстановката станала драматична след отстраняването на Румен Петков от вътрешното министерство и освобождаването на Иван Драшков като зам. шеф на ДАНС. Емин бил заподозрян и около разработката „Лиана”, но в силовите държавни структури ДПС вече нямало покровители.
Почти недосдъвкана остана алтернативата, че Ахмед Емин е станал зависим от чужди служби и мафиотски структури, и вероятно е бил ангажиран с мокра поръчка срещу шефа си, но не е издържал на нервното напрежение и е посегнал сам на живота си.
Обичайните съмнения бяха към турските служби, недоволни от работата си със Сокола. Но независими източници твърдят, че сръбската следа, тръгваща от жълтите павета на София, е доста вероятна в случая. Именно от там са тръгнали заплахите срещу лидера на ДПС преди 3 години, след което конакът му в „Бояна” бе подложен на желязна охрана от НСО и жандармерията. В дъното на конфликта стояли нарушени бизнес права в България. Анализатори допускат и вариант, че тайните намерения и необичайни връзки на Ахмед Емин са станали достояние на лица от ДАНС, които са започнали да го изнудват и шантажират за пари и влияние?
Ахмед зад Ахмед, но никой не разбра защо единият гледаше вдясно, а другият - вляво
Ако в тези сюжети има дори и малка доза истина, явно шефът на българските турци е подценил възможността за инфилтриране близо до него на човек, който е в състояние да го въведе в заблуди. Тогава
ДОГАН Е БИЛ НА КОСЪМ ОТ СМЪРТТА?
Независимо къде точно се крие истината, упорито премълчан и неизследван остана и фактът, че около 14 месеца преди драмата в Бояна, в продължение на 270 дни, обявеният за „мъжката секретарка на Доган” се е обучавал старателно в стрелкова база край София да борави безпогрешно с оръжие. По време на курса Емин е изпратил в точната мишена над 5400 патрона, казват посветени в заниманията му. Според тях той е бил перфектно подготвен да поразява десетката, но остава загадката защо в знаковия ден сам си е писал „слаб”? Няма отговор и поради каква причина, и по чие настояване са били непривичните му занимания с оръжие, след като се знае, че е нямал влечение към ловен спорт, консервативното му отношение към мюсюлманската вяра противоречи на странното хоби, не е обременен от служба в бойни поразделения. Срещу кого тогава се е учел да стреля прецизно?
Подминати са и въпросите, свързани с финансирането на ДПС – Емин фактор ли е бил в схемите за събиране и преразпределение на пари, или обикновен посредник? Ако е фактор, каква роля е изпълнявал – на колективната воля на ДПС, или на личната му изгода?
Като началник на кабинета на Доган, секретарят му е упражнявал преразпределителни функции и контрол при допуска до първия в партията. Абсурдно е лидерът да няма информация, че неговият н-к кабинет практикува презумпцията за подбор на посетителите и може би реализира ползи от това.
Изясняването на тези причинни връзки вероятно водят към мотивите Емин да посегне на себе си, или на друг. В страшния ден той е имал задача с непосилна трудност – да докаже Азът си, или да самооцелее? Вероятно неговата чистота към себе си, семейството, вярата, са станали повод да приеме тежкия избор, но в никакъв случай да не стори лошо другиму.
ИЗГОРЯЛ Е, ЗА ДА НЕ СВЕТЯТ ОБРЪЧИТЕ КРАЙ НЕГО?
Но зловещата история в конака на „Беловодски път” не слага край на драмата в ДПС. До скоро се пазеше в тайна, че само часове след фаталния гърмеж, двама от най-приближените на Доган депутати получават мистериозни
SMS-И СЪС СТРАХОВИТИ ЗАПЛАХИ ЗА СМЪРТ
Говори се за взривяване. Светкавичните проверки на колите и домовете им показват, че няма опасност, но те и семействата им остават месеци наред в шок и страх. По-късно се оказва, че предупрежденията са пуснати от мобилен телефон на телевизионен журналист от столицата. Той не отрича връзката си, но отказва да обясни къде и как е чул заплахите, защо е действал така. За опасността знаят тогавашният министър на МВР Михаил Миков, старият шеф на вътрешната комисия в парламента Минчо Спасов и отново днешният зам.-министър Павлин Димитров.
След смяната на властта в страната, рокадите в МВР, промените в ДАНС,и пробуждането на прокуратурата се очакваше Ахмед Емин да възкръсне поне като бомба в краката на Доган, или обратното – разследващите институции да купят бяла риза на Сокола. Уви, пътят до истината е приказка за друга държава, а в нашата и мъртвият Емин и живият Доган трябва да са еднакво вътре в киреча.
