Условието на македонските историци да бъде извадена Македония от списъка с българските региони от учебниците по стара история е граничещо с наглост. Това каза историкът проф. Андрей Пантев във връзка с искането на македонските историци, които участват в сформираната, след подписването на Договора за добросъседство, българо-македонската комисия по историческите и образователните въпроси.
„С такива маниакални претенции и императиви македонците най-добре показват, че са българи. Има една болезнена чувствителност на всички малки народи, които търсят утеха и опора в историята, за да оправдаят съвременната си безпомощност, така че това е част от онова отвратително балканско „дръвчене“, което ни прави смешни пред очите на света“, обясни той.
„По-добре е да се разделим цивилизовано като приятели, а не като врагове. Много ясно, че тези историци, които са заложили кариера и в Македония, и в България, няма да се откажат от това, което са твърдели, но и не виждам причина. Няма сериозен историк по света, който да не приеме, че македонците исторически са българи, но това изкуствено погалване взаимно само защото искаме да сме евроатлантици, няма да доведе до заличаване на спомените, нито до по-цивилизовано отношение“, каза още проф. Пантев пред БНР.
Историкът уточни, че всяка страна, която се създава, търси исторически причини за своето съществуване: „Има толкова измислени „фактологии“. Нека да се изживее всеки със собствените си представи. Македонците никога не са били част от българската държава, освен по времето на войни и явно, че у тях се формира едно отчуждено съзнание, което ние не можем да преодолеем“.
Проф. Андрей Пантев обясни, че историята е част от държавната политика, както и учебниците: „Първата работа на всеки нов качествено нов режим е да се намеси в историята и в правото. Така че идеята да се внушава на децата изкуствен героизъм засега е прекрасна, но непрекъснато да внедряваш една изключителност по отношение на българите, ще ни изиграе много лош урок тогава, когато тези деца тръгнат по света. Те ще видят галерии, катедрали, замъци, дворци, картини, произведения на изкуството и ще започнат да се замислят дали пък сме чак толкова велики. Затова тук трябва да се внесе един деликатен баланс. Така че писането на учебници е по-трудно отколкото всякакъв научно-изследователски труд“.
