Живка Стоянова, която е с 92% увреждания, е изпратила петиция до Европейския парламент в подкрепа на хората в нейното положение. Тя настоява ЕП да накара българското правителство да води социалната политика на ЕС.
Ето цялата петиция:
ПЕТИЦИЯ В ПОДКРЕПА НА ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ В БЪЛГАРИЯ
от
Живка Стоянова
лице с 92% увреждания , представлявана от дъщеря й Райна Божилова
с. Николаево 2406 , община Радомир , област Перник държава България
1.Моля да изискате от Българското правителство да спази водената от Европейския съюз Социалната политика посредством споделената компетентност на държавите-членки в тази насока, съгласно чл. 4,параграф 2, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Конвенцията на ООН за защита правата на хората с увреждания.
2. Моля да изискате от Българското правителство да спази https://demo.eurocases.eu/Doc/Act/LastCons/1/12010E/Art153_Par1_Let%D0%B2чл. 153, параграф 1, букви в) и и) от ДФЕС, за постигане на целите по чл. 151 от същия договор и да въведе месечна компенсаторна финансова подкрепа на лицата с увреждания с доход под 120% от прага на бедността от 01.01.2019г.
С тази допълнителна компенсаторна финансова подкрепа ще се осигури на хората с увреждания в България разполагаем доход в размер на 213,60 евро месечно или по 53,40 евро седмично за лекарства, транспорт, подходяща храна и други даващ им определено ниво на жизнен стандарт съгласно изискванията на чл.28 от Конвенцията на ООН за защита правата на хората с увреждания.
Прагът на бедността за 2019г. в България е определен на 348 лв. или 178 евро. Към настоящия момент на над 300 000 хора с увреждания в България доходите са под линията на прага на бедността, поради което същите живеят в недоимък и непрестанна опасност за живота им.
Ние се обърнахме към Министерски съвет с предложение да се въведат следните допълнения към в изготвения нов закон за хората с увреждания:
Предлагаме в чл.75 да се добави т.2 месечна компенсаторна финансова подкрепа на лицата с увреждания с доход под 120% от прага на бедността.
Предлагаме в чл.76 да се въведе ал.2 със следното съдържание:
(2) Право на месечна компенсаторна финансова подкрепа имат всички хората с увреждания над 18-годишна възраст с доход под 120% от прага на бедността
Нашите мотивите по отношение чл.75 и чл.76 произтичат от необходимостта хората с увреждания да получат подкрепа в три насоки:” social security ; income security ; financial support” “, част от Социалната политика на Европейския съюз и споделената компетентност на държавите-членки в тази насока, съгласно чл. 4, параграф 2, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Съгласно https://demo.eurocases.eu/Doc/Act/LastCons/1/12010E/Art153_Par1_Let%D0%B2чл. 153, параграф 1, букви в) и и) от ДФЕС, за постигане на целите по чл. 151 от същия договор, сред които и осигуряването на подходяща социална закрила и борбата с изключването от социалния живот, Съюза подкрепя и допълва дейности на държавите-членки в тези области. Приемането на минимални стандарти какъвто е прага на бедността в областта на социалната политика по https://demo.eurocases.eu/Doc/Act/LastCons/1/12010E/Art153_Par2_Let%D0%B1чл. 153,параграф 2, буква б) ДФЕС представлява и мярка за постигане на целите на Съюза по чл. 3, https://web.apis.bg/p.php?Base=NARH&DocCode=23296&ToPar=Par3_Al2параграф 3, алинея втора от Договора за Европейския съюз . Съгласно последната разпоредба, насърчаването на социалната справедливост и закрила като цел на Съюза е равнопоставено на целите за борба със социалното изключване и с дискриминацията. В допълнение посочвам, въпреки че преценката е на държавите членки, все пак същата е подчинена на принципите на правото на ЕС на основание лоялното сътрудничество по https://demo.eurocases.eu/Doc/Act/LastCons/1/12010E/Art4_Par3чл. 4, параграф 3 от ДФЕС , а именно държавата членка е длъжна да създаде гъвкав механизъм, с който да приведе до приблизителна равностойност всички посочени права на лицата с увреждания, за да постигне преследваният от Конвенцията за защита на хората с увреждания положителен резултат по отношение на подходящ жизнен стандарт и социална закрила. Неслучайно Съвета на Европа е допълнил правилника за длъжностните лица като база е посочил „жизнен минимум”. С други думи лицето с увреждания трябва да има разполагаем доход, който да покрие в достатъчна степен неговите индивидуални потребности в страната членка, в която ще пребивава след напускане институциите на Съюза. А определенията процент от 120% цели да осигури в достатъчна степен нивото на подходящ жизнен стандарт в обществото на съответната държава-членка, като част от Общността на Съюза. Този стандарт на хората с увреждания с доход под прага на бедността може да се компенсира с така предложената от нас в чл.75 т.2 месечна компенсаторна финансова подкрепа за осигуряване на определено нива на подходящ жизнен стандарт, а предложената от вас в чл.75 т.1 месечна финансова подкрепа да подпомогне лицата с увреждания за реализиране на туристически пътувания, посещения на културни мероприятия и други т.е. възможност да участват пълноценно наравно с останалите хора в социалния живот на обществото
Българските власти не приеха нашите предложения с мотивите:
„Предложенията по чл. 75 и 76 не са приети поради отсъствието на доходен критерий при определяне на финансовата подкрепа по реда на този закон. Бюджетът не позволява обезпечаване на месечна компенсаторна финансова подкрепа като допълнителни финансови средства.
На нормативно ниво се предвижда разписване на конкретните видове и размер на финансова подкрепа, която ще се състои от два компонента: първият компонент е месечна финансова подкрепа, която ще компенсира разходите породени от увреждането и ще представлява твърда сума в зависимост от степента на увреждане, база за изчислява, на която ще бъде линията на бедност за съответната година. Определяйки размера на добавката като процент от линията на бедност се създава нов подход, при който месечната финансовата подкрепа за лицата с увреждания ще бъде индексирана ежегодно. Подобен подход дава възможност за промяна в предприетата към момента практика, при която размерът на месечната финансова подкрепа да е обвързан с гарантирания минимален доход”.
Изтъкнатият мотив от социалното министерство за липса на доходен критерий е несъстоятелен и лъжлив. В нашето предложение ние сме посочили доходния критерий -120% от размера на минималния праг на бедността или 213,60 евро, който е необходим на всяко лице с увреждания, за да покрие своите нужди за лекарства, транспорт, храна, дрехи и други. В момента над 300 000 хора с увреждания преживяват с пенсия или доход от 101 евро до 160 евро т.е с доход много по-нисък от размера на линията на прага на бедността. Доход, който не осигурява никаква социална закрила на хората с увреждания, напротив държи ги в социална изолация. Т.е. има доходен критерий – 213,60 евро. Посочена е и групата от хора с увреждания -300000 души с доход от 101 – 160 евро.
От 01.01.2019г. 350 000 хора с увреждания ще останат без увеличения на техните доходи.
От 01.01.2019 г. заплатите или доходите на 433 000 държавни служители ще се увеличат с 10 %. Доходите на 60% от тези държавни служители или 260 000 души е над 800 евро. По данни публикувани на интерент страницата на Министерски съвет заплата на диpeĸтop нa диpeĸция в дъpжaвнaтa aдминиcтpaция е 4320 лв. или 2200 евро. С други думи 300 000 държавните служители от 01.10.2019 г. ще получава допълнително между 50 и 200 евро, а 300 000 хора с увреждания ще продължават да преживяват с доходи до 160 евро т.е. средно с под 50 евро от прага на бедността от 178 евро.
За хората с увреждания бюджетът не позволява месечна финансова компенсаторна подкрепа и затова за следващата година са предвидени допълнително само 100 милиона лева.
Увеличението на доходите на държавните служители ще струва на държавата 1 млрд. лв., които ще бъдат взети от бюджета.
С уважение : Живка Стоянова
