Проектът, наречен „таен доклад”, набира скорост. Този проект не е от вчера и скандалът не избухна „спонтанно”. Той е планиран по време, място и участници в него. Елиминирани са всякакви случайности.
И все пак. Дори планът „Златна война”, с който американците сменят кода на „студената война” и опитват да сринат СССР с обезценяване на златото не е бил безгрешен. Преди това се пропуква и „Уотъргейт”. Също брилянтно подготвени атентати като тези срещу Джон Кенеди и папа Йоан-Павел Втори се оказаха по някакъв начин несъвършени. Светът отдавна е наясно кой стои зад тях.
Мащабът тук е много по-малък. Но залогът е същият: власт, влияние, пари.
След дадената от премиера Бойко Борисов съботна пресконференция се налагат няколко извода.
1. Имало е секретен доклад, в който са описани лица и кръгове, които влияят на министерства и държавни структури;
2. Докладът е даден по надлежния ред на президент, премиер, шеф на парламент и главен прокурор. Те не са взели никакви мерки;
3. Докладът до Станишев в един момент изчезва;
4. В следващ момент той се появява в някаква структура или в личен сейф;
5. Доскорошният съветник в ДАНС и сегашен обикновен гражданин Алексей Петров попада на „следите” и след като малко се замисля – изпълнява своя граждански дълг – дава го на министър-председателя;
6. В доклада има нещо за самия Петров, но той все пак го носи, което би трябвало да означава, че е над тези неща, когато става дума за държавата. Бъдете сигурни, че проверката ще докаже, че е бил оклеветен;
7. Бойко Борисов е ядосан и ще окаже натиск на всички по веригата, за да покаже, че няма да се церемони с укривателите на тайни и течовете на секретна информация;
8. Сергей Станишев е поставен в ъгъла и излежда, че няма никакъв полезен ход. На БСП е нанесен смъртоносен удар.
Осем извода, постигнати с едно отиване до МС и връчване папката на Борисов. Завидно КПД, откъдето и да го погледнеш.
В подобни ситуации Джон Е. Хувър е казвал: „налага се втори прочит на сценария”. Което не означава непременно мнителност или параноя, а откриване на капаните, каквито без всякакво съмнение са заложени в подобен проект.
Първо. Защо му е на Станишев да „краде” от себе си доклада и да го дава на „свои” кръгове и хора. При това им дава оригиналът, а не някакво копие. Това е нелепо. Сигурно има поне 20 начина споменатите в доклада хора да бъдат уведомени без да се нарушава секретното деловодство и пр. Ако се докаже, че го е направил, веднага да тръгва към затвора или Карлуково. Но не е. Защото не е чак толкова загубен.
Второ. Ако докладът е откраднат без знанието на Станишев, какво са правили и защо са си мълчали досега хората от секретното деловодство и тези от ДАНС та не са докладвали на Борисов, че такъв документ се води, но го няма, където му е мястото. Спи ли Цветлин Йовчев, не види ли, че един екземпляр не е върнат? Да не би да е в комбината? Веднъж посято, съмнението трудно се изтрива. А не беше ли Йовчев от „кръга” на Иван Драшков?
Трето. Ако Първанов, Борис Велчев, Станишев и Пирински са си мълчали за толкова важно нещо, това не е ли доказателство, че действат против интересите на обществото? Доказателство е. Хайде тогава да ги изринем с голямата лопата на възмездието. Колко справедливо, а и народното недоволство си намира цели, към които да се насочи. А какви постове се освобождават... Нещо като пренареждане.
Четвърто. Докладът можеше да бъде публикуван в 3-я брой на в. „Галерия”, а часове по-късно пратен и в други редакции, както стана с другия обвит в мъгла и тайнственост доклад, оказал се всъщност отчет за шестмесечието в ДАНС. Само че вече нямаше и да е съмнително, а щеше да е ясно и на кокошките за какво става дума. Не че сега не е ясно, де...
Пето. „Горещата” папка с доклад отпреди една година е в ръцете на Алексей Петров. И той не се колебае какво да я прави: носи я, където й е мястото и откъдето е излязла. Въпросът е, откога Петров е притежател на доклада (откъде го има няма да стане ясно, защото той ще казва това, което е истината според него и ако някой от неговия кръг не „пропее”, именно тя ще е легитимна) и имал ли е той достъп до секретна секция в МС. От това сигурно нищо няма да излезе, но е добре да се пита.
Шесто. Старото ръководство на ДАНС трябваше да отговаря за неясноти около предишни свои действия, за съмнителни решения, за политически поръчки и пр. Сигурно пак някои ще отговарят, но очевидно не всички. Освен това излиза, че все пак дансаджии доблестно са изпълнявали патриотичния си дълг. Но този, който ги създаде, даде им неограничени правомощия и финанси, ги е предал! Предаваш свидната си рожба и сам влизаш в капана с двата крака. Спешно трябва да бъде търсен Зигмунд от Виена...
Седмо. Шумът около разработката „Галерия” стана голям, а напоследък се превърна в дрънчене на тенджери от кухнята на ченгеджийницата. Спешно трябваше нещо ново, свежо и силно. Секретните доклади са всепризната „виагра” за поредния скандал.
Осмо. Досега екстопагенти от ДАНС трябваше да обясняват нещо си. Сега горещият картоф е в ръцете на премиера Борисов. Както се казва: честито на печелившите. Той от своя страна ще се опита да го прехвърли на останалите трима получатели на подобни пратки. Така или иначе решенията ще трябва да взима той, което е предпоставка за допускане на грешки. Не е ли това доста важно в случая и кой има интерес?
Тези 2 по 8 трябва да се изяснят. Борисов е поставен натясно от грифа „секретно” и може да говори само около доклада и някакви неясни обстоятелства. Обществото обаче е лишено от информацията за най-важното: МОТИВИТЕ. Кой и защо пусна този доклад да измине някаква траектория, за да стигне в определен момент до премиера. Кой има полза от всичко това? И какво остава скрито от погледите на всички останали. Защото ако целта е да се упрекне предишното правителство, че е закриляло корупцията и не се е борило с нея – това е ясно на всички. Не този доклад ще ни отвори очите. Иначе ГЕРБ нямаше да е на власт
Ясно е и нещо друго: в този момент Алексей Петров е с обиколка пред останалите. Предимството му става още по-голямо, ако някой не го е броил досега за играч в тази игра. Скоростта на осъзнаване на опасността е въпрос на оцеляване за някои от замесените лица. Борисов вече погледна към Велчев. Надяваме се, че и президентът няма да остане в Австралия...
И това е само началото. Изненади на „тихия фронт”, който у нас въобще не е тих, тепърва ще излизат. И те ще отвличат вниманието и ще хабят времето на управляващите, вкарвайки ги в „активни мероприятия”, вместо да работят по важни неща като АЕЦ – Белене, „Бургас – Александруполис”, Южен поток, предоговаряне цени на газа, проблеми в здравеопазването, отвличанията и пр.
Новобранският период на управлението свърши.
Става все по-ясно, че ДАНС е създадена като продължение на политиката с други средства.
Севт ІІІ,
Тракийски цар
P.S. Нищо ново, скъпи мои потомци. Интригите за съпътствали всяко управление. Зад всяка интрига пък надничат тайните служби. Ще ви разкажа една житейска история. Две момчета израстват по приблизително еднакъв начин и среда. В вачалото са рамо до рамо, демонстрират сходни черти на характера: упорити, волеви, кариеристи и честолюбиви. По някое време обаче едното дръпва напред, а обстоятелствата го качват направо на върха на вълната. Другото страда, защото смята, че усилията му потъват напразно като пикня в пясък. Дори сполуките му се струват като несполуки. То обаче не търси причините в себе си, а обвинява Съдбата. Решава да въздаде справедливост, защото успехите на другарчето му не му дават покой. Готви се дълго и търпеливо за своя удар, опитвайки се да надвие комплексите си и да обслужи егото си. Когато удря часът, момчето, вече силен мъж, тръгва в атака. Така са се родили сюжетите Иван Шишман – Срацимир, Моцарт - Салиери, Троцки - Бухарин, Тодор Живков – Андрей Луканов, Стамболов - Григор Начович и Наум Тюфекчиев...
Не се бъркам на съвременните властници, но от мен да знаят, че малко бдителност не навреди. Когато бях цар на няколко месеца преживях тези неща. Приемах сведения и подаръци за чиста монета. Докато десетина мои верни люде не загинаха, пробвайки и опитвайки подаръците, връчени ми от „лоялни” съюзници. Така разбрах, какво са искали да кажат гърците с тяхното: "Бой се от данайците, дори когато носят дарове...". Сега му казвате: „Няма безплатен обяд”. Е, както искате. Аз си харесвам първото повече.
