За жалост, за жалост, Господ може да пази куцото пиле България от тероризъм, бедствия, аварии, катастрофи, пандемии и други извънредни ситуации, но не можа тези 30 години да я опази от некомпетентното държавно управление. Неговите, на държавното управление, жертви са най-много, с пъти повече от всичко останало!
За несвършена, недовършена, незавършена и неизвършена дейност по ранно сигнализиране и превенция, за некачествено строителство, за дефектни магистрали, за разбитата на парчета Гражданска защита, за некомпетентно управление на сложни процеси, за Кербала, за КТБ (опустошително финасово бедствие), за хиперинфлацията 1996-1997 г., за разпада на здравната система, за мизерията на цели прослойки хора в резултат на кръвожадни и безнаказани по съдебен път алчности на олигархията - преди всичко е виновно управлението.
Дори само грешките на упралението са престъпления - заради това, което причиняват на обществото. а какво да говорим вече за извършените престъпления?!
Българският народ е като един колективен Чакър, когото управлението отстрелва с гранатомета на лошите си решения, с калашника на пълната липса на стратегия, с базуката на геополитическото си късогледство, с мините с часовников механизъм, които то постоянно залага пред бъдещето на България - в икономиката, социалната политика, екологията, науката, образованието, отношението към хората с увреждания...
Това видях, докато бях във, край, около, под, със и заедно с политиката преди повече от две и преди повече от едно десетилетие, сега виждам същото като обикновен гражданин, родител, научен работник и университетски преподавател...
Уви. Това не е черногледство. Пак ще кажа - никакво черногледство не може да опише това, което виждам, защото у нас дори на черногледството му е бедна фантазията за да идентифицира истината, цялата истина за случващото се в България.
Това, за което пиша е добре информиран песимизъм, формиран от сетивата и оголените нерви на същността ми.
Проф. Николай Слатински
