Едва 2% от работещите заявяват, че доходът, който получават, е повече от достатъчен, показват резултати от изследване за условията и основните нарушения на пазара на труда в България. Това са хора в големите градове, с висше образование, с доход над 1 500 лева.
Проучването е част от проекта "Да променим реда" на Института за социална интеграция и Фондацията за европейски и прогресивни изследвания.
"Най-честите нарушения са свързани с нерегламентирано удължаване на работното време, заплащане под масата. Като цяло пазарът на труда в България може да се характеризира с чести и масови нарушения, ниска удовлетвореност сред работниците, песимизъм по отношение на прозрачността и закоността на трудовите отношения и неудовлетвореност от размера на възнагражденията.", поясни социологът Стефан Георгиев пред БНР.
Евтината цена на труда в България е много болезнена тема за повече от две поколения българи. Официално това е основната причина за драстичната имиграция на младите българи в Западна и Централна Европа, независимо от тяхното образование и социален произход. Минималната заплата в България през 2017 г. е била 460 български лева на месец или приблизително 250 долара - 235 евро, казват от Института за социална интеграция.
Те отчитат, че средната работна заплата в България е значително по-висока от минималната заплата, но все пак е доста ниска. Понастоящем средната работна заплата в София се движи около 500 до 650 евро на месец, което е повече от двойното от минималното. Но ситуацията е различна в други региони на страната като Видин, Монтана, Силистра, Сливен, Разград, Търговище, Шумен, Ямбол и др. Средната заплата варира от 400 до 550 евро. В същото време разходите за живот нарастват всяка година по-бързо от равнището на заплатите.
Обичайно е публичният сектор и много частни компании да плащат минимални заплати на хора с бакалавърска и магистърска степен по математика, инженери, биолози, учители, медицински сестри, посочват от института
