Съпругата на лидера на БОЕЦ Георги Георгиев-Мариела, остана без животоспасяващо лечение. То не е направено, въпреки уверенията от най-високо място, че ще бъде сторено на всяка цена за жената, която от години се бори с коварно бъбречно заболяване. За това съобщи самият Георгиев във Фейсбук. Ето и неговата потресаваща изповед за невъзможната битка между живота и смъртта:
НЯМА ДА Я УБИЕТЕ!
Не и сега, все още имаме сили да се борим. И този път ли не е свързано с дейността ни?! Не сме жертви и няма да бъдем! Ще си платите за всичко.
Това е моето момиче, Мариелка. Познавате я вече, точно преди една година свинете, мафията, системата се опитаха да я убият. Тя е с ХБН в терминален стадий.
Пак ще пиша дълго, защото така трябва и не само не трябва да мълчим, а трябва да се борим. ДА СЕ БОРИМ ДО КРАЙ!
Преди една година в денят, в който трябваше да внесем документи в комисия в Здравната каса за отпускане на животоспасяващи лекарства, в системата на НАП бяха заличени 7 години от здравните и осигуровки и ни бе отказано лечение. Ние си знаем през какво минахме, но тя оцеля и продължихме битката за живот. Мариела плати жестока цена, уврежданията, които настъпиха са необратими и тежки, но е жива, бори се и има вяра. Душа вълшебна е тя. Не е вярно, че в България смъртната присъда е отменена! Ежедневно „системата”, мафията, управляващите осъждат на смърт мнозина! На бавна и мъчителна смърт, като убиват не само телата им, убиват и душите им, като им вземат надеждата.
През следващите месеци стискахме живота и търсехме решения. Успоредно с това продължавахме и битката срещу злото, което ни убива, срещу мафията и корупцията, срещу системата убиец и знаехме, че тази е най-важната битка, защото не я ли спечелим, всички сме обречени. Мариелка е от учредителите на БОЕЦ и е била до мен през всичките тези години. И заедно с децата и близките ни плащаха цената за тази битка. Тя се грижеше за дом, семейство, деца и бизнес, докато аз се борех с дебелите, наглите, свинете и вятърните мелници. Бе до мен и на площадите и ми даваше сили и енергия, когато се губех и потъвах в блатото.
Решението бе – трансплантация на бъбрек. Аз постъпих като кандидат за нефродонор, минах всички изследвания и бях одобрен. За съжаление и откриха три антитела в кръвта, които правят трансплантацията невъзможна. Не и в България. Намерихме решение и за това – плазмафереза, която отстранява антителата от кръвта и. Самите антитела, освен, че са противопоказни за трансплантацията (водят до отхвърляне на органа) увреждат допълнително органите и. Оказа се, че е възможно да се направи и в България и започнахме битката. Три месеца ми отне. 4 години болните са били лишавани от това животоспасяващо лечение защото държавата не е осигурявала достатъчно финансиране.
И болниците са гледали как болните им умират, но за да не трупат загуби не са го прилагали, дори не са уведомявали пациентите си. Такъв бе и нашият случай. Един от начините по които системата убива. Пари за болните и лечение няма, но милиарди за крадене има! Милиони за охраната на Пеевски има, но няколкостотин хиляди за плазмафереза за всички нуждаещи се няма. Трябвало е да бъде извършено още преди една година и половина, но никой дори не ни каза, че има такава възможност. Ако тогава бе проведено лечението, вероятно нямаше да се стигне и до диализа и щеше да получи още няколко месеца , или години нормален живот.
Направих всичко възможно и необходимо, срещи в министерството на здравеопазването, в Агенцията по трансплантации, с ръководството на Александровска болница, с водещите професори, провеждащи това лечение.
И успяхме, променена бе наредбата и бе осигурено допълнително финансиране за плазмафереза. Не сме давали гласност, защото ни тежеше и бяхме слаби, а усетят ли, че сме слаби, ще ни смачкат. И не ние имаме нужда от помощ, ние помагаме на другите. Никога не сме търсили специално отношение, битката ни бе да решим проблема и всеки нуждаещ се от тази процедура да получи възможност за живот и лечение. И го постигнахме. Три месеца , десетки срещи, пътувания от Видин до София, документи, писма, разговори, надежда, мъка, гняв, упоритост. И тогава се концентрирахме върху нашата си болка. Срещнах се със зам. министър Бойко Пенков, с доцент Буланов – шеф в Александровска болница, с професор Темелков, с професор Паскалев – шефове на клиниките в болницата, които трябваше да извършат процедурата. Всички бяха категорични, че проблеми няма, че тя има нужда от това лечение и то ще бъде осигурено. Но отговор на въпроса, защо една година и половина не е проведено не получихме. Направихме всички допълнителни изследвания и насрочихме дата за прием в александровска болница и провеждане на плазмафереза– 08.10.2018г. – понеделник. И бяхме там. Тя падна няколкостотин метра преди болницата, до там и бяха силичките. Но стигнахме и бе приета.
Включиха я спешно на хемодиализа (вече е три пъти седмично на диализа) и тя се подобри. За съжаление последните изследвания показаха влошаване на състоянието и вече имаше 6 антитела, както и увреждане на други органи. Това правеше плазмаферезата още по наложителна, защото по думите на професор Паскалев – „тези огромни молекули се свързват с антигените в клетките, убиват самите клетки и унищожават органите”. Междувременно в понеделник, когато тя бе приета, БОЕЦ организирахме Бдението в София в памет на убитата журналистка Виктория Маринова. Във вторник бяхме на протест пред съдебната палата, в сряда отново излязохме до Майките пред МС, а в четвъртък обявихме, че сме внесли Сигнал до КПКОНПИ срещу Цветан Цветанов, лично го внесох. Само изреждам хронология и факти.
И В ПЕТЪК МАРИЕЛКА МИ СЕ ОБАДИ, ЧЕ И ОТКАЗВАТ ЛЕЧЕНИЕТО! ОТНОВО! НЯМА ДА И БЪДЕ НАПРАВЕНА ПЛАЗМАФЕРЕЗА!
НЯМА НАЧИН, НЯМА ДА Я УБИЕТЕ!
Не искам да мисля, че има общо с дейността на БОЕЦ, но друго обяснение нямам, а и вече сме го преживявали два пъти. Ако е така, то това е убийство, това е екзекуция! Тя ми го каза с усмивка и дори се опита да ме успокои, но знам, че сърцето и кърви. И не от страх за собственият си живот, а от мъка за деца и близки, от безсилие и гняв. Тези, които само преди дни пред нея и пред мен, ни казаха, че няма проблеми и всичко е уточнено и решено и тя ще се лекува, с реални шансове за трансплантация и живот, сега същите отказват лечението. Без обяснения. Не знаем кой и защо е взел това решение, но знам, че не е човек, а изрод без съвест и морал.
Утре ще бъда в болницата, след това в министерството, след това където е нужно. Няма да я убият. Може да сме смачкани, бедни, недъгави и болни, но сме по-силни от системата. Защото се борим за правото на живот, за свобода и справедливост, а системата ражда само смърт, грабеж и нещастие. И за да не те убие системата, ти трябва да убиеш системата. Няма друг начин, доказано. А системата е изградена от хора и те имат своите имена. А тези, които стоят на върха носят най-голямата отговорност. Отговорност за геноцида и убийствата на болни хора. И болните хора също имат своите имена, родители, деца, близки, те не само статистика. Те се нуждаят от нашата грижа и подкрепа, а не са проблем, който трябва да му се махне от главата.
Ще живееш, Мариелка. И децата ще си отгледаме, и пак ще се усмихваме, и още много цветя ще насадиш и много дни и години ще изживеем заедно.
Сега трябва да се преборим. Ще направя нужното и да знаеш, не сме сами. Доброто е по силно от злото. Ще си платят за всяка сълзичка и за всеки погубен човешки живот. Ти само се дръж, душко. Обичам те!
С молба към всички бойци, приятели и съратници да споделят този пост. И да ни подкрепят в тази битка. Този път ние имаме нужда от вас. Имате думата ми, че няма да се откажем, че няма да спрем да се борим срещу злото, срещу мафията, корупцията и системата, които ни ограбват и убиват, докато мърдаме и дишаме.
Имате думата ми.
