Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъжда проекта на Закона за хората с увреждания, внесен от социалния министър Бисер Петков. В законопроекта се регламентира основно искане на протестиращите майки на деца с увреждания – индивидуалната оценка, която ще е с по-голяма тежест.
От януари интеграционните добавки се заменят с месечни помощи, обвързани с линията на бедност и диференцирани според степента на увреждане.
Срещу част от предложенията се обявиха представители на бизнеса. Работодателите отхвърлят въвеждането на задължителни квоти за наемане на хора с увреждания в предприятия с над 50 работници, както и плащането на компенсационна такса, ако квотата не е изпълнена.
Според Димитър Бранков от Българската стопанска камара налагането на такава такса противоречи на законите у нас: "Така наречената "компенсационна такса" е практически уреждане на данък в пълно противоречие с управленската програма на правителството, с обещанията, които са давани преди изборите, разбира се. Неясно е защо точно използваме термина такса. Таксата противоречи и на Закона за държавните такси. Нито се предоставя услуга, нито се извършва някаква дейност. Всичкото това са въпросителни, на които не виждаме отговор нито в мотивите, нито в оценката на въздействие".
Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал подчерта, че това не е начин за насърчаване на заетостта: "Може би този закон ще реши някои проблеми, свързани с нечий рейтинг или със спиране на протести, но той за нас няма да реши проблемите на хората с увреждания. Работата беше много интензивна, напрегната, тя се извършваше под, нека да го кажем направо, безпрецедентен натиск, в резултат на което много често популизмът преобладаваше пред експертните решения".
