Мнозинство от 70% от пълнолетните български граждани твърдят, че в последните седмици са усетили увеличение на цените на стоките и услугите, които ползват. 74 на сто от интервюираните очакват, че повишението на цените на основните стоки ще продължи да се случва.
Мнозинството от българските граждани не одобряват смяната на часовото време през пролетта и есента. Това сочат данни на ежемесечното независимо във финансирането си национално представително изследване, известно като Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“.
70% от интервюираните заявяват, че в последните седмици са усетили увеличение на цените на стоките и услугите, които ползват. 18% не са усетили, а 3 на сто са отговорили, че са усетили намаление. Останалите или нямат мнение, или не са отговорили.
Демографските показатели сочат, че най-осезаема промяна е усетила по-възрастната част от населението, хората с по-ниски доходи и тези, които живеят в селата. Възможно е това е да се дължи и на факта, че тези части от населението традиционно симпатизират на опозиционни формации. Отговорите действително са политически различаващи се – привържениците на БСП са усетили най-силно повишението цените на стоките и услугите. Но дори и мнозинството от привържениците на ГЕРБ също твърдят, че са усетили увеличението – макар и не в същата степен, както и привържениците на БСП. Както може и да се очаква, хората с по-високи доходи проявяват и по-малка чувствителност към увеличението на цените. Но дори и в тези социални групи, усетилите увеличение на цените са мнозинство.
Разбира се, възможно е влияние да оказва и традиционният скептицизъм в общественото мнение по такива теми. Въпреки това обаче данните достатъчно ясно разкриват обществена тревога.
На трендовия въпрос, който се задава на всеки месец или тримесечие, „Според вас, какво ще става с цените на основните стоки в близките 2-3 месеца?“ 74% от интервюираните са на мнение, че цените ще растат, 14% отговарят, че няма да има промяна, а едва 2% вярват, че ще намаляват. Останалите се затрудняват да отговорят.
Това представлява осезаем ръст на очакванията за повишение на цените спрямо предишните месеци. Предишният подобен скок бе през пролетта на 2017-та, когато отново бе анонсирана възможност за повишаване на цените на енергоносителите. В последните няколко години очакванията за ръст на цените се движат в диапазони около и над 60% от българите, а около и под 20% от българите очакват цените да остават същите. По традиция, минимални са дяловете на онези, които очакват цените да се понижават.
Демографските показатели сочат, че привържениците на опозицията (БСП и ДПС) в по-голяма степен смятат, че цените ще се повишат, а привържениците на управляващата коалиция – също преимуществено смятат, че цените ще се повишават, макар и не в толкова голяма степен. Очаквано, по-възрастните са тези, които показват по-голяма тревога към евентуално повишение.
