Разправията в българските медии – разправия недостойна, дали убитата в Русе българска журналистка Виктория Маринова, е била разследващ журналист или не е била такъв, бе излишна и непочтена.
Първо, защото това няма никакво значение – убит е журналист и това е достатъчно, за да бъде разследвано дали убийството не е свързано с работата му. A ако убитият журналист е предоставил телевизионна трибуна на разследващи журналисти за оповестяване на скандални факти, свързани с корупция и злоупотреби и е заявил намерение да излъчва цяла поредица от такива предавания в бъдеще, безспорно съмненията на разследването трябва да бъдат насочени и към тези, които са се разгневили или които се страхуват от огласяване на фактите.
Близко до ума е също, че едно поръчково политическо убийство може да бъде замаскирано като криминално уж с цел ограбване и/или изнасилване.
За огромно разочарование дебатът в България потъна в грозен опит работата на убитата журналистка да бъде принизена и зацикли в неоснователни нападки срещу разследващите журналисти от сайта Биволъ, че уж били подвели световните медии.
Така голяма част от българските журналисти отново затвърдиха общественото недоверие към обективността им в отразяването на чувствителни за властимащите теми, засилиха подозренията, че са на „хранилка“ и пропуснаха да зададат най-важния въпрос. А той беше защо политическата власт си позволи недопустима намеса в разследването още от самото начало? Защо министри си позволиха публично да раздават насоки на разследващите къде да търсят убиеца и на журналистите какво да пишат и какво да не пишат?
Тези важни въпроси българските журналисти пропуснаха да зададат. От друга страна немалко български журналисти угоднически ръкопляскаха на гротескното поведение на „обидения“ от световните медии министър- председател на България, който си позволи абсурда да привика посланиците на европейските държави, за да им се накара за „очернянето“ на България.
А то бе унизително не за посланиците, а за България. Защото демонстрира неизкоренимия тоталитарно -комунистически манталитет на българските управляващи и лично на Бойко Борисов. Да привикаш посланиците с идеята, че техните правителства отговарят за това какво пишат свободните медии в техните страни и че в действително правови демократични държави политиците могат да насочват, да управляват и даже да „кастрят“ журналисти, само показва нивото на демокрация в България и архаичните тоталитарни представи на днешните й властимащи.
И вместо да угодничат на властимащите във възмущението си, че видите ли, световните медии били очернили България, защото допуснали – съвсем резонно и то, че убийството на Виктория Маринова може да бъде свързано с работата й на журналист, те трябваше да използват случая и да обяснят на света защо българското общество има всички основания да се съмнява и в професионализма, и в добросъвестността на българската прокуратура и полиция.
Не го направиха.
И с това доказаха, че дори унизителното 111 място в световната класация по медийна свобода е незаслужено високо за българската журналистика. Защото – а и не само в този случай, България показа, че няма дори професионализма на руските журналисти, които в буквалния смисъл на думата рискуват живота си, но не спират да задават важните въпроси.
А ето и моите конкретни въпроси към съдебната и изпълнителната власт на България.
- Защо властимащите още отначало панически отклоняваха версията за политическо убийство вместо да се държат прилично настрана от следствието и то да работи при равнопоставеност на всички възможни мотиви за убийството?
- Защо политически фигури като министъра на вътрешните работи правиха публични изказвания и раздаваха насоки на следствието какво и как да разследва и на медиите какво и как да пишат? Защо информацията, която идваше от разследващите бе толкова противоречива и взаимно-изключваща се, включително за причините, довели до смъртта?
- Какво търси главният прокурор Цацаров на местопрестъплението в Русе по време на разследването рамо до рамо, щракнат в кадър с политически властващи в
България? Той разследващ прокурор ли е според НПК? Или той, който получи поста си след безсрамна агитация и пропаганда в негова полза именно от същите властимащи, че бил „най-добрият“ и бил „за пример“, се явява за кой ли път като крепител на управляващите?
В нормалните правови държави главният прокурор няма право нито да разследва, нито да започва, нито да приключва следствени дела, нито да бъде обвинител пред съд! Камо ли да се меси в работата на разследващите.
- Защо полицаите се показват на пресконференции без униформи, със спортни фанелки, провесили на вратовете си дебели ланци?
Даниела Горчева, главен редактор на списание „Диалог“, излизащо в Холадия
