Държавното обвинение скри колко е платило като обезщетение за лошата си работа по 714 дела. Сключването на споразумение с престъпниците е любим похват на подчинените на Цацаров. Така не се налага да се мъчат да доказват престъпленията в съда.
Мрачната тенденция за безнаказаност на престъпниците продължава – всеки работен ден прокуратурата оставя на трупчета средно по 188 разследвания, защото извършителят не е разкрит.
За първите 6 месеца на годината спрените по тази причина досъдебни производства са 22 666. За същия период през 2017 г. са спрени 24 823 дела, а година по-рано - 27 358. Когато изтече давността им, те ще бъдат окончателно прекратени. Липсва сериозна сметка колко струва това на данъкоплатците - като пари, платени на разследващите, като вреди, нанесени от престъпленията, и като катализатор за бъдеща престъпност, но е очевидно, че загубите са унищожителни.
Статистиката е от отчета на прокуратурата за първата половина на годината. Той беше публикуван* на сайта й, след като „Сега“ го поиска по закона за достъп до информация. Откакто Сотир Цацаров е главен прокурор, тези отчети по правило не се огласяват.
Като описва броя на спрените дела заради неразкрит извършител, държавното обвинение прави забележка, че заради законови промени от края на 2017 г. в актовете за образуване на досъдебно производство не се посочват имената на хората, за които има данни, че са извършили престъпленията. Така те остават напълно анонимни.
Масовото прекратяване на дела от години има ефекта на амнистия, макар и необявена официално. Тя беше факт и при предишния главен прокурор Борис Велчев. Ревизия в неговия мандат установи стотици хиляди производства, които стоят по бюрата на прокурори и следователи, макар че давността за разследването по тях отдавна е изтекла. Повечето се водят срещу неизвестен извършител, но има и такива срещу известен. И макар сега статистиката да показва спад, бройката остава огромна. Прекратените за първите 6 месеца на годината дела са над 33 хиляди. За същия период на 2016 г. и 2017 г. те са съответно 34 443 и 36 651.
От отчета не става ясно колко от делата са се обезсмислили заради изтекла давност.
Споразумението си остава широко използван от всички прокуратури инструмент. То се прилага с пълна сила и от спецпрокуратурата, която работи главно срещу организирани престъпни групи, а отскоро и по делата за корупция по високите етажи на властта. Традиционно всяко трето дело, което прокуратурата внася в съда, е предложение за сделка. Споразуменията са предпочитани от подсъдимите, защото гарантират наказания под предвидения в закона минимум, макар и това да е само възможност, а не императив за съда. Споразумението с прокуратурата се одобрява само на една съдебна инстанция и влиза в сила. За да бъде одобрено, трябва да са възстановени щетите от престъплението и да е призната вина, но сделката е невъзможна без съгласието на прокуратурата. Първата половина от годината прокуратурата е сключила 5291 споразумения. Предишните две години те са съответно 5442 и 4929. През този период окончателно осъдените са 15 467, а оправданите – 431.
АБСУРД
Прокуратурата твърди в официален отговор до "Сега", че не събира информация за изплатените обезщетения по Закона за отговорността на държавата. Ясно е само, че е осъдена по 714 дела. Обикновено обезщетения търсят хора, които са били обвинени, а после оправдани. Някои обезщетения са за няколко хиляди лева, но има и за десетки и стотици хиляди. За първи път тази година данните отсъстват от доклада на прокуратурата и тя настоява, че не разполага с тази информация, макар че парите излизат от бюджета й и със сигурност там има такова перо. В доклада за 2016 г. тази информация присъства - там се казва, че присъдените обезщетения по влезли в сила осъдителни решения по Закона за отговорността на държавата са 2.5 млн. лв. Година по-рано са пак толкова, а през 2014 г. са 3.65 млн. лв.
Източник: Segabg.com
* За повече подробности вижте: Обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата в Прокуратурата на Република България през първото шестмесечие на 2018 г.
