Според Момчил Неков изграждането на гъвкави модели между бизнеса и образованието, съобразени с потребностите на регионалната и местна икономика, както и прогнозирането по региони и общини трябва да бъдат приоритетни. Под потронажа на евродепутата в Силистра се проведе Форум „Образованието и бизнесът заедно за развитието на регионите”.
Силистра, 19 октомври 2018 г. – „През последните няколко години проектите за дуално образование показаха, че сътрудничеството между образованието и бизнеса е от ключово значение за постепенното внедряване на дуалната форма на обучение у нас. Без прякото участие на бизнеса този процес няма как да се случи. Споделям виждането, че бизнесът и образованието трябва да носят споделена отговорност за обучението и развитието на кадри". Това каза евродепутатът от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Момчил Неков при откриването на Форум „Образованието и бизнесът заедно за развитието на регионите" в Силистра.
„Радвам се, че днешният форум събра на едно място представители на образованието и на бизнеса в името на едно по-добро бъдеще за Силистра и региона. Вярвам, че те трябва да работят заедно, ръка за ръка, за да се постигнат устойчиви резултати на местно и регионално ниво. Когато всеки работи по отделно в своята си сфера и когато няма диалог и колаборация, трудно могат да се постигнат осезаеми резултати", заяви Неков.
„Специален фокус на днешното събитие е поставен върху област Силистра и нейните специфични нужди по отношение на прогнозиране на потребностите на пазара на труда и на нуждата от кадри в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Няма как да не спомена, че аз имам специален сантимент към град Силистра, защото тук е моето родно място", допълни Момчил Неков.
Неков изнесе данни, че според Европейски център за развитие на професионалното обучение до 2025 г. 49 % от всички нови работни места в ЕС ще изискват високо ниво на квалификация, 40 % — средно ниво на квалификация, а само 11 % — ниско ниво на квалификация или никакви квалификации.
В ЕС 40 % от работодателите изпитват трудности при намирането на служители с правилни умения, в България 54% от българските работодатели имат този проблем.
В ЕС 66% от компаниите осигуряват обучение за своите служители, докато в България това правят 31% от компаниите.
„Статистиките говорят за несъответствие между кадрите, които образователната система възпроизвежда и това, което се търси на пазара. Този феномен засяга както физическите лица, така и предприятията, като създава недостиг на кандидати и съответно безработица. В контекста на тези данни една от основните препоръки в резолюцията на Европарламента, по която работих, е да се обърне специално внимание на пограничните и отдалечените райони на Съюза, които са изправени пред специфични предизвикателства що се отнася до несъответствията между умения и заетост", каза Неков.
Той допълни, че изграждането на гъвкави модели за взаимодействие между бизнеса и образованието, съобразени с потребностите на регионалната и местна икономика, както и прогнозирането по региони и общини трябва да бъдат приоритетни.
„Завършилите Бакалавър и Магистър получават по-добро заплащане и това е стимул да се стремим към по-добро образование", заяви по време на форума проф. Борислав Борисов, преподавател в Стопанска академия „Д. А. Ценов, Свищов
Според него икономическото развитие на регионите, дори и инфраструктурата оказват влияние връху образователната система. „В Силистра образованието е незадоволително. То е застрашено от демографската криза", каза проф. Борисов.
Той представи кратко състояние на образователната система в Силистренска област. През 2016 г. делът на записаните в училище деца в V–VIII клас в областта намалява и вече е по-нисък от средния за страната – 76,6% при 78,2% за страната. Дяловете на второгодниците и на отпадналите от основното и средното образование обаче продължават да са по-ниски от средните за страната. Резултатите от зрелостните изпити в областта се повишават през 2017 г. и Силистра вече не е областта с най-ниски оценки. Средният успех от матурата по БЕЛ в област Силистра е 3,95 при 4,22 за страната. Близо двойно по-висок пък е делът на двойките в областта – 13,25% при 7,98% за страната. Учителите в областта се увеличават, но също остават под средния за страната брой спрямо учениците. Броят на студентите в областта пък намалява в унисон с тенденциите в страната.
Данни за образованието в Силистра представи и Марин Ботев от РУО на МОН, Силистра.
Обучение по професии има в 14 училища в Силистра. 64 % са в професионални гимназии, 22 % СУ с професионални паралелки и 14 % в СпУ „Дръстър" и ОбУ Иширково.
Учениците във всички форми на обучение са 2603, от тях в дневна форма - 2144, задочна форма - 326 и самостоятелна форма -133.
По време на форума беше представен проект на проучване на общественото мнение, инициирано от Момчил Неков с подкрепата на Групата на българските социалисти в ЕП „Прогнозиране на бъдещите нужди от умения и кадри в Силистренска област за периода 2018-2028 г."
„Проучването ще обхване професионалния статус и нагласи, уменията и мотивите за трудова реализация на трудово активното население от 16 до 45 години за Силистренска област, което да послужи като основа за прогнозиране на потребностите на пазара на труда", заяви проф. Михаил Мирчев, социолог и политолог.
„Акцентът е върху нуждата от по-добро взаимодействие между бизнеса и образованието, което може да намали дефицитите в определени професионални направления и да насочи подготовката на специалисти в съответствие с възможностите за реализация", коментира проф. Мирчев. „Съществува голяма полярност в образованието в България. Много образовани, които напускат България, за да се реализират и ниско образовани и малограмотни, които са в страната и работят нископлатена работа. Има полярност и в търсенето на кадри. Работодатели, които предлагат работа на ниско образовани хора и ниско заплащане и работодатели, предлагащи работни оазиси – високи технологии, комфорт, високо заплащане", заяви проф. Мирчев.
„Имам изключителни очаквания от това проучване, за да можем да разпространим модела и на други места в България", каза доц. Маруся Любчева, модератор на събитието.
„Обезлюдяването на граничните райони е основен проблем в България и това основно засяга Дунавския район. Заплаха за националната сигурност е демографската криза и обезлюдяването на тези райони. За развитие на граничните райони основна роля има образованието, а насочването на инвестиции, финансови и данъчни облекцения би имало стимулиращ ефект за развитието на тези региони.", каза М-р доц. Даниел Манолев, катедра "Логистика на сигурността" във факултет „Общовойскови" на НВУ „В. Левски", гр. Велико Търново.
Проф. Венелин Терзиев, редовен професор в Национален военен университет „Васил Левски" във Велико Търново и Русенски университет „Ангел Кънчев" говори за възможностите за по-добри работни места в граничните региони.
„Взаимодействието между бизнеса и образованието е в основата на развитието на уменията и компетентностите, нужни за всяка икономическа или социална дейност" ,каза доц. Маруся Любчева, модератор на Форум „Образованието и бизнесът заедно за развитието на регионите" в Силистра.
Според нея в повечето случаи бизнесът предпочита да получи „готови" кадри и не е
особено ентусиазиран от това да финансира образованието.
В края на форума участниците приеха заключителен документ, с който:
Препоръчват изработване на стратегически регионални икономически приоритети за всеки регион;
Настояват за създаване на гъвкави модели за определяне на нуждите от нови умения и квалификация;
Препоръчват регулярно изследване на прогнозните потребности на бизнеса във всеки регион ;
Предлагат изработването на инстнрументи за оценка на съответствието на подготовката на специалисти с изискванията на бизнеса;
Препоръчват адаптиране на нацоналното законодателство в областта на съответствието между професионалната подготовка и професионалната реализация и създаването на целенасочени национални програми за преодоляване на дефицитите в определени професионалните направления.
Настояват държавата да подкрепя и да осигурява финансово образователни структури в инициативи за разкриване на специалности в профилираните и професионалните гимназии, както и създаване на професионални колежи, отговарящи на доказани потребности от кадри в дефицитвни зони.
