Искам да има индивидуална оценка на увреждането и реално да се види детето от какво има нужда. Да има помощ, за да мога аз да работя. Но явно не искат да ни чуят. Има интерес тази система да не бъде реформирана. Хората с увреждания са бизнес. Вече ми се повръща, защото навсякъде срещам социално предприемачество.
Това каза по БТВ Тони Маринова-майка на дете със „Синдром на Даун“. Пръкнаха се много фондации. Тези национално представителни организации обикалят по чужбина и обясняват какво правят за нас. А те нищо не правят. Направо ми се мълчи. Написах пост емоционално, след като се върнах от програмата „Асистирано детство“. Като майка, ставам все по-зависима от това, които се случва около нас.
Дори да се приеме този закон в петък и той да влезе в сила , нищо не се променя. Това е добре познатият стар закон. Пак нещата ще се случат частично. Ние не говорим за реална реформа, а за някакви пари. Нас ни отъждествяват с пари. Хората нека се замислят за достойнството и смисъла на протеста. Те не ни разбират. Не можахме да изкажем исканията си по правилния начин.
На мен ми писна да съм част от една система, която от сутрин до вечер да се боря и да искам нормални неща-детето ми да учи, аз да работа. Ние ще получим сега едни 500 лв. Мен ме върнаха, защото съм объркала едно име в дирекцията. Сега отново трябва да събирам един тон бележки.
Валери Симеонов не само, че няма възпитание. Давам на заето. Ние не сме политици, юристи, законодатели, трябва да тичаме по работни групи, по протести, да гледаш своето дете с проблем. Реално има приобщаващо образование, но системата е разписана само на хартия. Никой не говори за индивидуална оценка на потребностите. Вече никой не е заинтересован да се случват нещата по реален начин.
