Защо не сме по площадите? На работа сме. Трябва да свърша нещо. Децата са сами. Не вярвам.
Омръзна ми.
Всяко чудо за три дни.
Какво и е на държавата-можеш да си купиш спокойствие.
Нали имам покрив и хляб.
Затворени очи.Апатия. Мирис на смърт.
Писане във форумите. Броим лайкове.Велики сме.
Страдаме с майките. Гневим се на Валери Симеонов.Във фейсбук и на маса с приятели.
Все някога ще останем сами със себе си.Все някога ще се запитаме -КАК ЩЕ ЖИВЕЕМ ОТ ТУК НАТАТЪК?
Какво ще запомнят за нас децата ни?
Дали ще се върнат да затворят очите ни? Слепите ни очи, немите ни уста, безмисления ни живот .
Все някога ще се замислим -за правото си да бъдем свободни хора….. и за оковите си -оковите на страха, битовизмите, невярата.
Толкова дълго сме оковани, че забравихме вкуса на свободата.
Толкова дълго душите ни са мъртви, че забравихме съществуването на любовта.
Толкова дълго сме роби, че изгубихме назад по пътя представата си за справедливост.
Все някога ще отворим очи. Дано не е късно
Не упреквам никого. Не съдя.
Моля се за България. И обещавам пред себе си, да не заспивам никога.
Румяна Ченалова, Фейсбук
