Магистратите искат да са напълно недосегаеми. Те настояват наказателно да се преследват медиите, които пишат срещу тях и семействата им. Предложение за такава промяна в Наказателния кодекс е залегнало в Стандартите за независимостта на съдебната власт, изготвени от членовете на Съдийската колегия Боян Магдалинчев и Цветинка Пашкунова, които са в част от екипа за реакция при кризи. Документът ще бъде разгледан на заседанието във вторник.
Магистратите искат да са недосегаеми. Те настояват наказателно да се преследват медиите, които пишат срещу тях и семействата им. Предложение за такава промяна в Наказателния кодекс е залегнало в Стандартите за независимостта на съдебната власт, изготвени от членовете на Съдийската колегия Боян Магдалинчев и Цветинка Пашкунова, които са в част от екипа за реакция при кризи. Документът ще бъде разгледан на заседанието във вторник.
Предлага се за престъпление към правосъдието да се счита намесата в работата на съдебната власт, атаките, заплахите, неправомерното влияние или сплашването на съдия или прокурор във връзка с изпълнението на служебни задължения. Така всяка дума, казана срещу работата на съдебната власт, може да мине под тази формулировка, а човекът-осъден.
За тези предложения упорито се мълчи. Целта е те да се пробутат незабелязано от депутатите между първо и второ четене на проекта за НК и така да се запушат устата на медиите.
Документът е от 42 страници, като в него се посочват видовете натиск – външен и вътрешен, какви са рисковете, с които се засяга независимостта, кой реагира при възникването им, отправени са и препоръки за законодателни изменения във връзка със защитата на независимостта на магистратите. Освен изменения в НК, се предлага и промяна на нормативната база така, че мерките за защита на магистратите да обхващат и техните семейства, когато е застрашена личната им безопасност, отбелязва lex.bg.
Друга идея е с изменения в Закона за съдебната власт да се уреди възможност съдиите и прокурорите, според които независимостта или професионалната им репутация засегната, да сезират съответната колегия на ВСС, която на базата на всеки конкретен случай да може да изиска проверка на факти чрез уведомяване на Инспектората към ВСС; да публикува резултатите от разследването и да поиска от компетентните органи да започнат съдебно производство; или да предприемат други необходими мерки съгласно закона.
Екипът предлага и да се създадат нормативни гаранции за обективно медийно отразяване на дейността на съда при зачитане на презумпцията за невинност и принципите за вземане на решение по вътрешно убеждение и неотменимост на влезлите в сила съдебни актове.
Членовете на колегията са очертали и 19 риска за независимостта на съдията. Сред тях са политиката на самия съвет по назначаване, освобождаване, атестиране, кариерно развитие, дисциплинарна отговорност и поощряване; накърняване на функционалния имунитет и статут на съдиите; натовареност; неоправдани дисциплинарни производства, заведени срещу съдии, които целят възпирането им от независимо вземане на решение по вътрешно убеждение; натиск от законодателната и изпълнителната власт или други държавни органи, публични личности или политици; медиен и обществен натиск; недопустимо влияние от страна на административни ръководители и съдии от горестоящи инстанции; вътрешен натиск от членове на ВСС върху съдиите или между съдиите от различни инстанции; липса на механизъм за сезиране на Съдийската колегия на ВСС в случаи на заплаха/засягане на независимостта на съдията; липса на адекватна реакция от административния ръководител, Общото събрание, Съдийската колегия или Пленума на ВСС; нецелесъобразна близост между съдии и представители на законодателната и изпълнителна власт, включително и случаи на така нареченото „телефонно правосъдие“; необосновани жалби лично срещу съдии, конкретни съдебни решения и съдебната власт и други.
Маркирани са и 12 риска, които засягат обективната независимост на съдебната власт като цяло. Първият е формулиран така: „независимостта на съдебната власт в държавата е подценявана или игнорирана от законодателната и изпълнителната власт“. Сред останалите рискове са опити за влияние върху членове на ВСС, съда и съдебния процес от представители на други власти и държавни органи; въздействие върху организационната автономност на съдебната власт и съдилищата, както и по отношение на самоуправлението на съдилищата чрез общите събрания на съдиите; занижаване на изискванията към председателите на върховните съдилища и членовете на ВСС като пазители на основните принципи и ценности като независимост, безпристрастност, ефективно администриране на съда; негативни кампании срещу системата; манипулативни изказвания; неадекватна комуникационна политика за ограничаване на всяка възможност, при която публични реакции и атаки могат да се провокират от председателите на върховните съдилища или членове на ВСС.
Една не малка част от стандартите е фокусирана върху медиите и препоръки за взаимодействие с тях. Идеята на членовете на работната група е да се въведат мерки за предотвратяване на неправомерното използване на медиите с цел дискредитиране на съдебната система или репутацията на отделни съдии, като се имат предвид решенията на Европейския съд по правата на човека и националната съдебна практика.
Предлага се още вниманието на медиите и гражданите да се фокусира не само към наказателните дела, но и към граждански, трудови, административни дела, свързани със защитата на основни права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата, защитата на личните данни.
Кой, кога и как да реагира в случаите на накърняване независимостта на съдия и съдебната власт? Стандартите дават отговори и на тези въпроси.
При оказан натиск, провокация или проява на тенденциозно отношение магистратът не трябва да реагира в своя защита, защото той се изразява със своите решения. Административното ръководство на съответния съд, съответният говорител или пресаташе, са тези, които трябва да защитят съдията, а в определени случаи и ВСС.
Кадровият орган трябва да реагира при изключителни кризисни ситуации – системност; ескалиране на напрежение; негативна кампания, при която са нарушени и/или засегнати фундаментални принципи, правомощия и функции; политическо вмешателство или натиск от страна на друга държавна власт или медии.
