Фермери взимат субсидии за фиктивно биоземеделие, става ясно от одит на Сметната палата.
Става дума за проверка на изпълнението на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за периода от 01 януари 2015 г. до 30 юни 2017 г.
Един от сериозните проблеми е, че земеделците могат да получават компенсации, без да се стремят към добив на продукция, което значи, че на практика евромярката води единствено до наливане на пари без реален резултат.
При извършена проверка на място 82% от земеделците в извадката са обявили доходи от реализираната продукция спрямо подпомагането по мярката в съотношение по-малко или равно на 1 към 1. Това означава, че тези хора са реализирали минимална или никаква земеделска продукция.
Например фермер, обявил, че обработва 10 хектара лешници, със сертификат за биологична продукция за 500 кг лешници за 2017 г., декларира, че няма приходи от реализирана продукция.
Друг земеделец, производител на биодомати, притежаващ сертификат за биологична продукция за 7 тона за 2017 г., също декларира, че няма приходи от биологично земеделие.
При извършените проверки на място на 14 фермера одиторите са установили, че в повечето случаи отглежданите биокултури са обрасли с плевели, от което според одиторите "може да се направи извод, че не са положени необходимите грижи и земеделски практики за получаване на добив".
"Всичко това води до заключението, че основният стимул на по-голяма част от проверените на място земеделски стопани да участват по мярка 11 е получаването на компенсаторното плащане, а не развитието на биологичното земеделие", пише Сметната палата.
Според палатата има съществени слабости в системата на контрол на биоземеделието, поради което не може да се направи извод за реалния ефект от прилагането на мярката за подпомагане на биоземеделието. Няма изградена единна информационна система между земеделското министерство и Държавен фонд "Земеделие". Има голямо текучество на персонал в Министерството на земеделието и храните, който отговаря за биопроизводството. Числеността на персонала е променяна 6 пъти, отбелязва Медиапул. Сметната палата е установила също и недостиг на средства по мярката, който може да доведе до дефицит към края на програмния период. Именно по тази причина са въведени известни ограничения от 2017 г., която обаче не попада в одита.
Интересът към биоземеделието, по-точно – към парите за него, е голям, отчита Сметната палата. Общият бюджет на мярката за седемте години от 2014 г. до 2020 г. е 151.6 млн. евро, което е 5% от бюджета на земеделската програма.
През 2016 г. спрямо 2015 г. броят на фермерите – бенефициенти по мярката, е нараснал от 2011 до 4235 души. Декларираните площи, животни и пчелни семейства, за които може да се взимат пари, също са се увеличили над два пъти спрямо предходната година. В резултат площите достигат 91 491 декара, а животните – 20 412 броя. При пчелните семейства, отглеждани по биологичен начин по мярката, увеличението е от 64 445 броя през 2015 г. на 145 221 през 2016 г.
Основната препоръка на Сметната палата към земеделските власти е да въведат допълнителни изисквания към кандидатите за биоземеделие, за да спре източването на програмата.
