Неграмотните хора гласуват и определят начина на живот на грамотните. Това е парадокс и го няма никъде в ЕС. Гражданин, който е неграмотен не трябва да гласува.
Това заяви експерта по сигурността Румен Миланов в предаването „Лице в лице“ по бТВ във връзка със сгъстяващата битова престъпност в ромските общонсти в страната.
Има сгъстяване на криминогенната обстановка, на битовата престъпност. Причините за това са най-вече социално-психологически. Стандартът на живота у нас е на ниско ниво, усещането за законност в ромския етнос също е на ниско ниво. Щом не са образовани и грамотни, какво друго им остава, освен да вършат престъпления?
,,Интеграцията на ромите трябва да мине през два етапа – образование и труд. Защо трябва да им се дават помощи? Да се научат да работят. Държавата трябва, ако се налага, да се намеси и с принуда. Парадоксалното е, че неграмотните хора гласуват и определят начина на живот на грамотните. Ако някой е неграмотен, той не би трябвало да има правото да гласува'', коментира той.
Относно арестите в Агенцията за българите в чужбина, Миланов коментира, че трябва много внимателно да се преценят нещата, защото тук има международен отзвук. Когато се търси медийното представяне трябва да бъдем много точни.
Миланов коментира работата на службите с думите, че не му прави добро впечатление, че например семейство Арабаджиеви се издирват, а не са задържани. Направено е разследване, но не е изчакано те да се приберат в страната. Това е прекалено избързване. Защото сега не се знае къде са.
Когато се правят всички тези медийни изяви, които прилича на пи-ар акция, много трябва да се внимава, защото за това се разходват ресурси, за разследванията и за арестите. Работи ли се на принципа „чух, разбрах“ има възможности от пропуски. Държавата трябва да бъде прецизна, каза още Миланов.
На въпроса защо чак сега се случва акцията срещу Баневи, след като приватизацията беше преди 20 години, Миланов отговори, че никой не е направил обстоен анализ как е преминала приватизацията, какво се случи с активите на предприятията . След затварянето на един завод идва и социалния проблем, хората остават без работа, но това също не е отчетено. Връщането с 20 години назад означава сериозен анализ, който не, че не може да се направи, но дали някой иска да го направи. Има и не малка криминална компонента в този преход. Има и прехвърляне на собственост. Преди в НСБОП имаше дела за престъпни структури, които завземаха собсвености, но това е класифицирана информация и не мога да я коментирам.
От правна гледна точна нищо няма да се случи. Г-н Банев държеше Русалка и какво от това, попита риторично Миланов. На въпроса къде е била държавата, за да не се случват фалити на предприятия Миланов обясни, че ако е изтекъл приватизационния договор, който може и да е бил за две години, после няма пречка да бъде нарязан на скраб целия завод. Но има и предприятия които работят, плащат данъци.
Румен Миланов коментира и причините за нарастващата битовата престъпност, особено в ромските общности, която ни носи най-големи негативи. Сигурно има сгъстяване, и причините са социално-психологически. Първо е стандарта на живот, и след това е усещането за законност. Например в ромската общност големи групи са неграмотни и безработни и освен да прави престъпност не му остава нищо друго. Тук наистина стои въпроса за интеграцията на този етнос, която минава през образование и труд. Ако трябва държавата и с принуда трябва да влезе и това трябва да се случи.
„Вижте какво се получава – неграмотните хора гласуват и определят начина на живот на грамотните. Това е парадокс и го няма никъде в ЕС“, каза Миланов. Той е на мнение, че гражданин, който е неграмотен не трябва да гласува и това трябва да бъде законово регламентирано, защото щом е неграмотен, какво волеизляяне за политическото управление на страната може да има, което определя вота при всички избори.
