Веднага след университетската скамейка Марио Христов започва работа в „Полимери” – Девня през 1987 г. В 23-годишната си кариера тук от апаратчик стига до ръководител на технологичен отдел.
„В момента на приватизирането имаше пълни складове с готова продукция, доколкото знам в размер на 20 млн. марки, а за такава сума имаше и резервни части в складовете. Първо продукцията беше продадена, парите изчезнаха, постепенно се стопиха и резервните части от складовете, които бяха тотално опразнени”, разказва Марио пред bTV.
Предприятието работи предимно за износ, с месечна печалба над 1 милион лева. Произвежда основно сода каустик, хлор, дихлоретан.
След приватизацията през 1998 г. са закрити няколко производства и стотици работни места, дружеството затъва в дългове: „Включително и подготвени пари за фонд работна заплата, които трябваше да бъдат изплащани в даден ден предния ден изчезваха от сметките”.
Изнасят се и касовите наличности. „Г-н Банев мисля, че преди Коледа или малко след Нова година заяви в началото на 2010 г., че предприятието няма да работи повече и персоналът изпадна в шок, незнаейки какво да прави”, разказва Марио.
Става ясно, че заводът ще бъде нарязан за скрап: „Не е нормално предприятие, което носи по милион - милион и половина чиста печалба на месец да бъде затворено и нарязано, при което оценката беше, че ще бъдат взети около 10-15 млн. от метали”.
В силните години в Полимери работят между 1200 и 1800 души, в момента на фалита – около 700: „Те изпаднаха в недоумение в началото, после някакъв ужас, какво ще правят, тъй като по това време пазарът на труда не беше както в момента и трудно се намираше работа, особено за хора тясно специализирани”.
Служителите не разбират защо държавата допуска краха на толкова печелившо предприятие: „Това, което си задавах като въпрос постоянно, беше защо това правителство, защо тези, които му го дадоха, виждайки какво прави той с предприятието, не му потърсиха превантивна сметка”.
Марио Христов е категоричен, че прокурорското разследване срещу Баневи е твърде закъсняло: „Г-н Банев показа, че не само добре владее процеса на обезкостяване, а бих добавил и много добро филетиране на предприятията, които има. За съжаление, нашият втори дом, казвам го от името на всички, които работеха дълги години в този завод, вече го няма”.
Едва миналата година с решение на Варненския окръжен съд 302-ма бивши служители на завода получиха заработените си заплати – над 850 хиляди лева.
