Процедурата за избор на членове на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС) е пред провал. На 5 ноември изтича десетдневния срок, в който парламентарните групи могат да номинират канидидати. Все още обаче няма нито една кандидатура, показва сайтът на Народното събрание, пише Трансмедия.
Според публикация на „Капитал“ от 4 ноември, лидерът на „Атака“ и председател на парламентарната група на „Обединени патриоти“ Волен Сидеров е номинирал десегашния член на НБКСРС Огнян Стоичков за нов мандат в бюрото – вече като председател. В официалната секция на сайта на Нардонто събрание обаче няма такава номинация.
Според приетите от парламента правила за провеждане на процедурата по избори, предложенията за членове на бюрото могат да внасят само парламентарни групи, не и отделни депутати. На кандидатите, които нямат валидно разрешение за достъп до класифицирана информация, се прави проучване за надеждност, а резултатите от проучването се публикуват на сайта на парламента. Изборът на кандидатите в пленарната зала става с обикновено мнозинство.
Бюрото има петима членове с петгодишен мандат, двама от които се избират за председател и заместник-председател. В момента НБКСРС е съставено от четирима души, включително председателя Бойко Рашков. През март тази година беше отстранен зам.-председателят Георги Гатев. Мандатът на четиримата изтича на 19 декември.
Настоящият състава на бюрото беше избран през 2013 г. на квотен принцип между представените в парламента партии. Председателят Бойко Рашков и Илия Ганев са от квотата на БСП. Огнян Стоичков беше предложен от „Атака“, а Огнян Атанасов е номинация на ГЕРБ. Отстраненият зам.-председател Георги Гатев беше номиниран от квотата на ДПС.
В последните близо две години работата на НБКСРС е раздирана от скандали, а по думите на председателя на бюрото то практически не работи.
През декември миналата година Бойко Рашков обяви пред парламента стъписващи факти за сериозни проблеми в работата на органите, използващи и прилагащи СРС.
Представяйки доклада за работата на бюрото Рашков каза, че няма как да се гарантира дали граждани, журналисти, политици и магистрати не са подслушвани незаконно, защото службите давали лъжливи отговори. Той уточни, че при прилагането на специални разузнавателни средства има стотици нарушения и, въпреки че прокуратурата е била сезирана за тях, не е последвала никаква реакция.
„Ние, в Бюрото, вече не можем да гарантираме 100% на гражданите, че можем да направим пълна проверка дали те са били подлагани на ограничения на правата им със СРС-та по една или друга причина. Тази година установихме, че отговорите, които ни се дават от прилагащите структури, не отговарят на истината. Нека така да го кажем“, допълни Рашков. Той обяви, че главният прокурор Сотир Цацаров е издал специална заповед, която забранява на членовете на институцията да се запознават с доказателства от прилаганите СРС-та.
Изнесените данни от Рашков предизвикаха гневна реакция у главни прокурор Сотир Цацаров. Той отхвърли твърденията за масови нарушения при разрешаването за използване на СРС-та и обяви, че няма масово подслушване на политици, магистрати и журналисти.
Цацаров обаче не отрече, че е поискал на бюрото да бъде отнета възможността да се запознава с материалите, които обосновават искането пред съда за прилагане на СРС-та.
