Изискването за ограничаване на хората, които да бъдат уведомени за задържане на лице до 48 часа, е промяна, която произтича от Директива 48/2013 г на ЕС. Основния недостатък е, че в момента не са мотивирани достатъчно добре нормите от тази директива, не са обяснени, липсва конкретизиране на престъпленията, за които това да се прилага, а и обществото няма доверие в органът който ще ги прилага - Прокуратурата.
Това заяви адвокатът и доктор по международно право Ивайло Дерменджиев в предаването „Лице в лице“ по бТВ по повод дискутираната тема за задържането до 48 часа, а за непълнолетни до 24 часа, без право на уведомяване на близките на лицето.
Трябва не само механично да се приложат разпоредбите, а да се конкретизират. Нормата е в съответствие с европейското законодателство, но трябва да бъде добре мотивирано приемането и да бъде обяснена необходимостта, а органът, който прилага да е толкова обективен, че да няма обществено съмнение, каквото в момента им към Прокуратурата, обясни адвокат Дерменджиев.
Тази промяна произтича от Директива 48/2013 г на ЕС. През 2016 година имаше опит тя да бъде транспонирана, но тогава не се получи. Основния недостатък е, че не са мотивирани достатъчно добре нормите от тази директива, които трябва да бъдат транспонирани в българското законодателство. "Критиката ми към тази промяна е че по скоро мотивите представляват обяснение на самите текстове, което може всеки да си обясни сам", каза Дерменджиев.
През 2013 година, когато е приета Директивата, тероризмът е доста сериозна заплаха и това е причината да се приеме тази поправка, която днес се тълкува и като крайна мярка. В САЩ правото на адвокат не се дискутира, докато в Еврота това подлежи на тази дискусия.
Във Франция Директивата е приета още през август 2016 г., там дори е удължен срокът до 72 часа, но е изрично дефинирано за кои престъпления става въпрос. В предложенията които сега се коментират в България няма такава дефиниция.
Пропускът е, че законодателят не е обяснил, че това е задължение по Европейския регламент. Може да се тълкува всякак от органа, който прилага тази норма, който в случая е Прокуратурата. „Неоложна необходимост“ и „извънредни обстоятелства“ са наистина разтегливи понятия. Органът трябва да е обективен и обществото да има доверие, че нормата няма да се прилага в репресивна посока. Прокурора има много важно предимство, той винаги е с един ход напред, защото негово е решението кой да бъде обвинен. Заради това трябва да бъдат добре мотивирани и да бъдат упоменати престъпленията, както във Френския закон, т.е. прокурора няма право на избор.
