От три месеца македонската гражданка с българско самосъзнание Спаска Митрова нито е виждала, нито е чувала детето си. Пуснала е молби и жалби ‒ устни и писмени ‒ до всевъзможни институции, но от тях няма никакъв отговор. На 3 ноември й предстои нов процес.
Македонските съдилища отново ще съдят Спаска Митрова на 3 ноември т.г., когато в съда в Гевгелия срещу нея е насрочен нов процес. Тя беше осъдена заради това, че не позволявала на бившия си съпруг да вижда двегодишната им дъщеря. Спаска беше освободена от затвора „Идризово" в Скопие на 8 октомври, където излежаваше тримесечна присъда. Оттогава не е виждала детето си. Сега адвокат на Спаска в Македония е бившият министър на вътрешните работи от кабинета на Владо Бучковски Любомир Михайловски-Джанго.
Намирам Спаска по телефона в дома на родителите й в Гевгелия. Аз я чувам добре, тя мен едва‒едва. Връзката на няколко пъти се разпада, имам чувството, че докато телефонът звънне, минава прекалено много време, чуват се различни странни шумове. Човек би си помислил, че се включват някакви устройства, но доста допотопни, може би още от времето на Тито. Все пак, макар и трудно, успяваме да разменим няколко изречения...
‒ За какво е този пореден процес, Спаске?
‒ Процесът е по първата присъда, по която бях осъдено условно за шест месеца за това, че бях забранила на бившия си мъж да влиза в къщата на родителите ми, където си гледах дъщерята.
‒ Успя ли да видиш детето междувременно?
‒ Не, не, не! Навсякъде имам пуснати молби за това ‒ писмени, устни. Всички мълчат, никой нищо не казва за това, че детето трябва да ми бъде върнато. Навсякъде съм подала жалби, молби тук в Македония, навсякъде...Няма място, на което трябваше да отида заради детето и да не съм отишла. Всеки ден правя това, обиколила съм навсякъде...
‒ А поне знаеш ли къде е детето?
‒ Само от медиите знам, това, което те казват. Казват, че е при бащата. Но аз не съм го виждала изобщо.
‒ А бащата срещала ли си?
‒ Не, никого, никого не съм виждала. Цялата ми информация е от медиите тук, каквото те кажат...
‒ Какво очакваш да се случи на 3 ноември? Ще си получиш ли най‒сетне детето?
‒ Не знам. Не знам какво планират. Според закона то досега вече трябваше да бъде при мен. Както виждате, не става така, както диктува законът, затова не знам какво ще правят. Защо не спазват закона, трябва да ги попитате тях, те да отговорят защо правят така. Вече ще станат три месеца, откакто ми е взета дъщерята, досега. И никой нищо не ми казва. Нито съм я чула по телефона, нито съм я виждала.
‒ На колко стана детето?
‒ Стана на две години и половина. Няма по‒страшно от това една майка да не си вижда детето.
‒ Възможно ли е да те е забравило?
‒ Не, това не е възможно, нито едно дете не може да забрави своята майка?
‒ Но пък не е изключено да му е говорено нещо против теб?
‒ Да, това е възможно, това е възможно, ще разберем като си го взема, ще видя каква ще е реакцията му. Нищо не мога да казвам предварително, но те сигурно му говорят, сигурно!
‒ Мислиш ли след това да дойдеш насам към България?
‒ Не знам и аз какво ще стане, нещата се случват толкова бързо, че не мога да кажа предварително. Засега само чакаме, детето си го чакам всеки ден.
‒ Аз ти желая успех, стискаме палци!
‒ Мерси, мерси много!
разговор на Ана Кочева
