След подписването на договора за добросъседство между Македония и България – готови ли са в Скопие на промени в спорните учебници по история?
Съвместната българо-македонска комисия по историческите и образователни въпроси вече е имала две заседания. Председателят от македонска страна – проф. Драги Георгиев е доволен от досегашната работа с българските си колеги, въпреки сериозния натиск и обвинения срещу комисията край Вардар.
„В някои изказвания и публикации бяхме обявени дори и за предатели. Че я предаваме македонската история, че всичко, което е написано досега по отношение на македонската история ще бъде променено под диктовката на България. Ние не променяме официалната македонска историография, защото нашата задача не е това”, поясни пред bTV проф. Георгиев.
Задачата е – промяна на написаното в учебниците по история и от двете страни на границата. Вече няколко поколения македонски деца учат, че „българите били монголско-татарско племе, от турската етническа група”. И „като скитническо племе, се занимавали с отглеждане на коне, лов и грабежи”.
По думите на проф. Драги Георгиев българската страна е имала забележка, че генерално в македонските учебници се чувства език на неприятелство към България. Попитан дали е съгласен с тази забележка, проф. Георгиев отговори: „С определени аргументи – да. Съгласен съм. Твърди се например, че българската страна, българският народ, има турско-монголски произход, което, според мен, е абсолютно неприемливо и ненужно да стои в един учебник”.
Македонските историци обаче имат и множество забележки към написаното в българските учебници: „Че генерално, започвайки от средния век, Македония се третира като неосвободена българска територия. Започвайки от средния век до Втората световна война – твърди се, че тези територии трябва да се освободят и че са български територии. Тук се включват и Тракия, и Добруджа в учебниците. И настояването, че това е българска неосвободена територия, вярвам, че създава враждебност в македонските граждани”, коментира Драги Георгиев.
Втората забележка от македонска страна – третирането на езика на Кирил и Методий в някои учебници в България като старобългарски език.
„Има македонски учебници, в които този език е третиран като старомакедонски език. И нашата генерална забележка е, че не е нужно да се национализират и съответно етнизират тези процеси, които са се случвали в средния век”, посочи проф. Георгиев.
На територията на съвременна Македония обаче са откривани десетки, може би стотици документални свидетелства за българския характер на населението през Средновековието.
Като например откритата в средата на 50-те години при ремонта на Чауш Джамия в Битоля каменна реликва. На нея четем:
„През 6523 година от сътворението на света обнови се тая крепост Зидана и правена от Йоан самодържец български. И с помощта и с молитвите на пресветата владичица наша богородица и за застъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение и за живота на българите”.
Плочата е датира от времето на Цар Иван Владислав – племенник на Самуил и последен цар на Първото българско царство, тя един от най-старите български надписи от самото начало на първото хилядолетие.
В центъра на Скопие паметникът на Иван Владислав се издига в дългата поредица от македонски владетели, чиито фигури защитават идеята, че македонска нация е имало столетия преди Христа. Докато македонската държавата притежава и съхранява документи и артефакти като Битолския надпис.
Всички те, по думите на Драги Георгиев, присъстват в македонските учебници по история.
„Разбира се, от аргументите, от артефактите, от изворите – ние не можем да избягаме. И те присъстват в македонската историография. И нашият анализ е достигнал точно до времето на цар Самуил. И тук ще се опитаме ние да вземем определени решения и препоръки, които ще ги предложим на правителствата в България и Македония”.
Попитан каква е позицията на македонската страна по отношение на цар Иван Владислав, на цар Самуил, проф. Георгиев отговори:
„Позицията на нашата комисия около това е във фаза на разглеждане и съставяне. Ние имаме сега консултации и ще имаме консултации с наши хора, които се занимават конкретно с тази проблематика – точно с цар Самуил, с Иван Владислав. Според мен, не можем ние да го гледаме черно-бяло. Силното национализиране на средните векове и схващането на тази националност по същия начин, по който днес се приема нацията, според мен, е това, около което трябва малко да дискутираме”.
Фактите обаче не могат да бъдат дискутирани – византийският император Василий Втори остава в историята като „българоубиец”, което повдига един изключително важен въпрос.
„Отговорът значи ще бъде даден, след като ние имаме определени консултации с наши специалисти. Аз не съм специалист, не знам всичко от историята, абсолютно от античността до днес, за да мога винаги да дам конкретен отговор. Това са факти, които присъстват в нашата историография. Не е нещо, което е непознато – за Василий като Българоубиец. За това, че Самуиловото царство е третирано като българско царство. Това присъства в нашата историография. Но тълкуванията са различни. Сложен е въпросът, дългогодишен е въпросът. Той е и емоционален и дори политическо, бих казал, за тези важни събития от миналото. И затова не трябва да се бърза с взимането на определено решение. Каквото и да е било преди учението, ние трябва някои неща като най-млада нация на Балканите това да го преглътнем, както се казва. Един горчив залък да го преглътнем. И ще ни бъде по-лесно и на нас и на всички други. Защото, пак ще кажа: Не е всичко това, което ние знаем за себе си, е истина, че е било така. Ако ние се затворим пак в национализъм и се затворим в някоя етноцентрична, националистическа идеология за нас самите, че сме потомци на Александър Македонски, тогава няма да бъде бъдещето светло. Време. Трябва време за това”.
