Иван Сотиров е роден в София. По образование е машинен инженер. Бил е депутат в групата на СДС в 37-ото и 40-ото Народно събрание. Иван Сотиров е отдавна в редиците на СДС, сега заема поста главен секретар на партията и няма да се кандидатира за нейн председател на предстоящия вътрешен избор.
Според Иван Сотиров СДС има нужда от автентично лидерство и от сериозна реформа, за да стъпи на краката си. Имунната система на партията се е отворила прекалено много за външно влияние и за външно кадруване.
Интервю на Преслава Преславова
- Няма и месец от последната конференция на СДС, на която се заговори за вътрешно напрежение. Съществува ли още това напрежение помежду ви?
- Аз не мисля, че има напрежение между Национален съвет и софийска организация, по-скоро това, което се видя и на конференцията е, че има недоверие към действащия председател на партията от структурите в страната, една от които е и Софийската организация на СДС. Това, че има разминаване и различия във вижданията само между софийската организация и председателя на партията доста манипулативно и тенденциозно се акцентира. Голяма част от изказванията, включително от страната, бяха критични към това, което се направи. И това беше естествена реакция. Не може председателят на партията да си позволи по един брутален начин да погази основния й документ – устава и то в неговите основни принципи. Да подмени прекия вот на членовете на партията, да не свика Национален съвет между изборите за европейски и за национален парламент, след изричното искане на 40% от членовете на Националния съвет ( 1/3 от тях ). Крайно неприятен е и едноличният му стил на действие, несъобразяване с колективните органи.
- Този едноличен начин на управление от страна на председателя означава ли, че СДС боледува? Ако е така, каква е рецептата за оздравяването на партията?
- Аз съм заявил отдавна моята позиция и тя е: Когато един председател види недвусмислено, че не е консолидиращата фигура, а е разделителната фигура в партията, той би трябвало да се оттегли и да не заявява претенции за лидерското място. Предишният председател Пламен Юруков, след като беше близо година и половина председател на партията и не е успя да консолидира голяма част от организацията, се отказа да участва в изборите, не участва и във вътрешния избор, който той прокара (това беше негова идея от програмата му). Мисля, че това е по-коректното поведение, независимо, че съм бил от самото начало един от най-откритите критици на г-н Юруков, защото след като той се оттегли от надпреварата за председател се появиха много критици и то измежду хората, които преди го подкрепяха. Но в конкретния случай той постъпи много по-коректно от гледна точка интересите на партията. Когато станеш председател, основната ти задача е да консолидираш партията, особено в една демократична организация, каквато е СДС, а не от позиция на силата, еднолично да налагаш своите виждания.
- Проблемът само в председателя на СДС ли е? Все по-често сравняват Мартин Димитров със Сергей Станишев, има ли опасност да се случи със СДС това, което се случи с БСП на последния им конгрес?
- Моите опасения са, след тези вътрешни избори да не бъде констатирано, че е оцелял председателят на партията. Защото всички ние трябва да се борим,че е оцелял СДС и да го развиваме като автентичния, демократичен, десен проект. А това няма как да стане с председател, който нарушава основните принципи на демократичността и десния характер на партията. Когато не се зачита всеки един член на партията и на местните организации, това е погазване на основните християн-демократични принципи, залегнали в основата на програмата на демократичните сили. Няма как да имаш претенции, след като си постъпил по този начин и да бъдеш отново преизбран за лидер на партията. Разбира се, един действащ председател разполага с целия ресурс на партията – и с медийния ресурс, и с административния ресурс. Той би могъл, ако тръгне да се бори с всички сили по един апаратен начин да си затвърди позицията. Аз съм дълбоко убеден, че господин Юруков, ако беше решил да остане председател на СДС, можеше да го направи, независимо че аз бях заявил кандидатурата си, още преди той да се оттегли като евентуален кандидат за председател. Така че тук въпросът е да се постави интересът на общността над личния интерес. Господин Димитров е млад човек, активен парламентарист, ако той имаше куража да постави интересът на партията над своя личен интерес, той имаше политическо бъдеще. За съжаление виждам едно желание на всяка цена да запази поста си, което може да вкара партията в тежка вътрешна конфронтация. При такава битка, който и да се яви и да спечели, няма да има сблъсък на идеи и платформи за развитието на партията, а ще бъде тежък сблъсък между хора с враждебно отношение помежду си.
- Вие сте отдавна в СДС, познавате добре как функционира тази партия, какви са проблемите, знаете как се гради имиджа й в обществото – имате ли идея какъв е пътя от тук нататък?
- Хората не са разочаровани от идеята, хората се разочаровани от тези, които се опитват да се заявяват като представители. Има опит на едни и същи хора във времето да държат монопола върху партийните марки и да разчитат, че партийната марка автоматически носи подкрепа на избирателите. Само че общността СДС като хора демократи, като десни хора е в десетки пъти по-голяма, отколкото електоралната подкрепа, която имаме като политическа партия. Което показва просто, че само абревиатурата, само регистрацията на СДС не е достатъчна. Хората искат да видят лица, които притежават воля, почтеност и ясна визия, за да ги подкрепят.
- Има ли такива лица в СДС? Кои са те?
- Има такива лица в СДС и в средите на нашите привърженици. Проблемът е, че има едни кръгове вътре и вън от партията, които пазят едно статукво, активно участват в смяната на лидери, но тези неформални кръгове винаги са кадрували и предопределяли избора – изборът винаги е бил недобър за СДС. Въпросът е дали партията ще има сили да се еманципира от тези влияния и да има едно автентично решение за лидерство. Защото партията се нуждае от много сериозни реформи. Проблемите с лидера са функция от тези механизми, които действат от доста време в СДС, от определени корпоративни групи, групи по интереси, които имат сериозните ресурси, особено, когато партията е във вътрешна криза да менажират процесите и да рекрутират удобни за тях хора, които им осигуряват запазването на влияние; хора, които нямат сериозен потенциал да развиват СДС. Пред СДС има сериозен потенциал, но се налага много сериозна реформа. Аз се колебая дали в партията има сили и ресурсите да се осъществи такава реформа.
- А как върви бракът ви с ДСБ? Как ще коментирате сравнението, че вие сте дамата в тангото, което танцувате заедно?
- Ние трябваше да търсим партньор. И лично аз, както и всички останали колеги сме били привърженици на едно партньорство не само с ДСБ, но и с другите десни партии. Имаше очакване сред избирателите за едно широко обединение. Но моята идея беше то да стане на база принципите, приети единодушно от Националния съвет на СДС. За съжаление коалицията се реализира в грубо нарушение на тези принципи. Когато се направи едно обединение, но по чисто конюнктурни съображения. Не заради избирателите, а заради един тесен кръг хора, които искат да използват това обединение, за да си подсигурят сигурно избираеми места в парламента, се получават такива резултати, каквито се получиха на последните парламентарни избори – 15 народни представители. Не мисля, че проблемът на СДС трябва да се търси извън СДС. Иван Костов брилянтно си разигра картите, ние можем за това само да го поздравим, той само 1,5 % електорална подкрепа успя да реализира проект Синята коалиция, чрез който той не само успя да влезе в парламента, но е и водещата фигура в тази конфигурация. Каквото и да си говорим той има много по-активно и адекватно поведение като политическа фигура и той доминира в този формат. Хората не измерват присъствието в политиката или в парламента с количествените параметри колко депутати има – СДС има 10 депутати, Иван Костов има 5, но хората гледат качественото присъствие. Неговото качествено присъствие е много по-активно и това не е негов проблем, а наш проблем. Най-лесно би било да търсим проблемите във външни фактори. Не мога да отрека, че сме допуснали външно влияние при избора на предишния председател и на сегашния председател. Но проблемът е, че ние сме го допуснали, че СДС е с особена имунна система и че сме се отворили прекалено много, дали сме възможност за външно влияние и за външно кадруване.
- Тогава, от какво има нужда СДС – от нова концепция, от нова кауза или от нов лидер?
- СДС има силна кауза, същата онази кауза, която имахме в началото на прехода и тя е все така актуална. СДС възникна поради волята, поради потребността на демократично мислещите хора в България, да бъде извършена радикална промяна на системата, да станем правова държава с едно справедливо и компетентно управление, да бъде потърсена отговорност на старата БКП и ДС номенклатура; държавата да се управлява от почтени, можещи хора, да станем една модерна, европейска държава. Нима всичко това в България днес се случи? България се управлява от олигархични кръгове, които икономически настоящото управление дано успее да преодолее, но това ще бъде много труден процес. У нас няма пазарна икономика, има изключително силно руско, геополитическо влияние, няма справедливост, няма върховенство на закона и няма демократично функционираща политическа система, разделение на властите и т.н. Така че нашите основни цели, нашата кауза, която ни събра през ‘89-90-та година е също толкова актуална. Ние имаме и силна програма, разполагаме с качествени хора в самата организация – и като наши съмишленици, и като експерти. Проблемът е с лицата, които са на предни позиции и които лидерстват, но не могат да използват този ресурс и целия този капитал, които имаме. И то пак поради желанието на определени ментори, на определени кръгове вътре и вън от партията, които управляват процеса, по начин, по който искат да запазят себе си, което води до непрекъснато свиване на електроланата подкрепа.
- Тоест хората, които заемат лидерски позиции са отговорни за боледуването на СДС?
- Има няколко кръга в партията, които нямат интерес от силно лидерство, от автентично лидерство в СДС, защото тях ги обслужват външни, конюнктурни варианти да привнесат някой човек, отвън в партията; човек, който няма корени и изграден авторитет и той да стане лесна плячка и заложник на тези кръгове. Това е процес, който създава много проблеми в държавата. Ние се сблъскахме с такива феномени на личности, които се появяват, изгряват, извършват определена задача и след това кукловодите ги прибират и вадят следващия, и после пак следващия. Симеон Саксобургготски е един такъв феномен. Тук работи синдромът на българина, че винаги чака спасение отвън, някой, който да му реши проблемите със силната ръка. Това, което имахме 1989-90-та година, тази воля, когато аз за първи път усетих, че младите, нормалните и свободни хора в България имаха самочувствие, че сами могат да вършат нещата, че сами могат да решат как да се развива България, че сами могат да изберат хората, които да ги ръководят – тази воля се загуби. Българинът сега пак е в плен на своя песимизъм и поради сценария на прехода се върна в старото, опасно русло на комплекси и липса на самочувствие, че не могат да се решат нещата, че каквото и да се избере, който и да дойде на власт, старата комунистическа номенклатура и ДС отново управляват. Хората вече години наред се вглеждат ту навън, ту навътре, за да търсят някаква чудодейна сила за някой, който да ги оправи – един доста левичарски синдром. Вместо сами да имат самочувствието, както е при западните демокрации – общества, в които всеки гражданин съзнава, че той е фактор и може да решава проблемите. Ние имаме много тежък проблем, поради който не можем да имаме гражданско общество – липсата на чувството за солидарност.
- Има звезди, но няма екип, зави преди време Надежда Михайлова - това ли е проблема в СДС и проблема на българската нация?
- Българинът исторически го има този проблем и трябва да се опита да го преодолее, ако искаме да станем силна европейска държава. Българинът е недоверчив и се опитва сам да си решава проблемите и сам да се спасява. Има много качества, но големият проблем е в това, че ние нямаме това мислене, което развива хора да са солидарни, да могат да работят в екип. Това е големият ни проблем и затова толкова лесно се манипулират всички общности. Виждате и в предишното правителство комунистите в най-голяма степен владеят манипулирането злепоставянето на хората, защото най-дълго време са го правили.
- СДС подкрепи ГЕРБ на парламентарните избори, сега как бихте коментирали действията на новото правителство и стъпките, които предприема премиерът Бойко Борисов? Одобрявате ли ги?
- Според мен е прекалено рано да даваме оценки, когато някой е поел отговорността да измъква държавата, намираща се в тежка криза. Наш дълг е като дясна политическа партия, да отстояваме и пред ГЕРБ, и пред другите партии в парламента, да бъдат доведени до край приоритетите, които са необходими. Ние не трябва да се занимаваме със самоцелно критикарство и да изпитваме ревност, защото това не е продуктивно. По стратегическите проекти трябва да сме много по-категорични, по-твърди.
- И все пак, правилна ли е посоката на г-н Борисов и неговия кабинет?
- Вижда се, че все още има лутане и колебание в избора на правилния път, няма ясни стратегии и визия за конкретно и приоритетно решаване на проблемите. Но трябва да се отчита колко е трудно това да се случи в една държава, която умишлено е разградена като институция, умишлено е вкарана в задънена улица от определени хора с цел да я ограбят и да я източат. Ние не сме нормална държава и не можем да имаме претенциите на нормалните държави. България се нуждае от радикални конституционни реформи, защото от там идва проблема с институциите. Това, което в предишния парламент съм поставял въпрос и за което комунистите се подхилкваха, включително премиерът Станишев, сега излезе на светло, че службите за сигурност са ползвани за политически поръчки. И тук вината не е на службите, а на тези, които ги формират и които им дават тези задачи. Недопустимо е, да се използват службите вместо да защитават сигурността на всеки гражданин, държавата като цяло, да се занимават с вътрешнополитически разработки за разрешаване на проблемите в БСП и вътре в Тройната коалиция. Всички тези проблеми не могат да се решат за месец, два, три – в България има много голям консерватизъм. Много трудно е да се реформира страната.
- Тоест да оставим повече време на г-н Борисов и министрите му?
- Напротив, напротив, всеки от нас трябва да упражнява натиск, там където има идеи и смята, че трябва да се действа бързо. Не трябва да оставим и просто да гледаме отстрани, а да бъдем достатъчно коректни и да отчитаме обективните ситуации. Говоря за една почтена позиция – да бъдем безпощадни и остри в критиките си, когато виждаме, че нещо не става както трябва. Това, което лично на мен ми харесва, че няма тоя инатлък от страна на Бойко Борисов – когато види, че нещо не върви или че има обществен натиск в обратната посока, много бързо коригира позицията си. Докато при Станишев имаше един убийствен инатлък. Говореха му се неща, които трябва да направи за доброто на държавата и на себе си като премиер, но той просто като стар комунист, въпреки, че е млад човек, седеше и си правеше, каквото си е наумил. Дали от липса на желание или от невъзможност да се пребори с процесите и разбойниците в собствената си партия, не мога да кажа. Ако той беше направил няколко крачки в посока, че иска да се еманципира, а не да си поръчват чрез ДАНС разработки на лидери на вътрешната си опозиция, за да може да ги държат под контрол и да се договарят. Ако той категорично бе повел една такава битка,щеше да стои много по-добре, а не да вкара партията си в това трагично положение.
