Мислех, че Инквизицията е закрита от Фердинанд Седми през 1834 г. и че последна нейна жертва е Кайетано Риполи. Поне така пише в някои енциклопедии. Нищо подобно. Инквизицията е жива, тук, в България и се нарича ТЕЛК.
Всеки ден нейни жертви са десетки българи, които по един или друг начин са се оказали в положението на инвалиди. Да, точно тези, често съвсем безпомощни хора, са принудени да преминат през физически ад и унижения, за да получат това, което им се полага по закон: инвалидност в съответната категория. Изглежда толкова просто, а в действителност е толкова страшно.
Не знам как е в други селища на страната, но ще споделя как стоят нещата в София през погледа на моите две патерици и поломени крайници. Периодичните прегледи, проверка на болнични, епикризи, снимки от операции и прочие документация на всеки поразен от болест или злополука се извършва в Първа градска болница. Отиваш в определения от комисията ден и час и още от улицата попадаш в изобретателните лапи на Инквизитора, в лицето на родното здравеопазване.
1. Първа градска е на бул. „Патриарх Евтимий”, до Френската гимназия (Господ нея пази я...). Пред болницата е Синя зона. Никога няма свободни паркоместа, няма и маркиран участък, където да спират инвалидите. Иначе не би било Инквизиция, нали. Спреш ли до входа, където синджир опасва участък от 6-8 метра, веднага от сградата притичва гневен мъж и заявява, че това е място за линейки. Прав е, линейките трябва да има къде да спрат. Но и ние, всичкото куцо и сакато, дето напира за някакви картончета и бележки, също имаме някакво право. Поне си мислим, че е така, защото по нищо не личи.
2. От известно време (откакто болницата има нов началник) входът, през който влизаха доскоро пациентите-клиенти на ТЕЛК, е заключен. Ударили са му катинара и никой не може да мине. Принудени сте да изминете стотина метра, за да влезете през парадния вход, оттам да преодолеете дългите коридори, които водят към подстъпита към жизнено важната, в буквалния смисъл, лекарска комисия. Питам се, ако човек може свободно да преодолее това трасе, дали би имало смисъл да се ТЕЛКира? Какво ще кажете, г-н началник на Първа градска. Минавала ли ви е такава мисъл?
3. За да е всичко съвсем по инквизиторските правила, комисията е настанена на последния 6-и етаж. Не на партера, където би било по-лесно за болните и където би било логично да е, а най-горе, при гълъбите...
4. След героични усилия се оказваш пред асансьора. Когато това чудо на техниката отпреди 40 - 50 години пристигне, разбираш, че в него е невъзможно да влезе инвалидна количка, защото асансьорът е тесен и за не повече от 3 лица. Слава Богу аз съм с патерици, да му мислят колегите.
5. Ако се докопаш жив до заветния последен етаж, там се озоваваш в коридор с няколко стола, произведени със сигурност за здрави и непрентециозни хора. Нагласяваш се някак и започваш да чакаш своя ред.
Такава е ситуацията с ТЕЛК в Първа градска, тази възкръснала Инквизиция. Единственото утешение е, че членовете на комисията съчувстват на пациентите, но повече от това те не могат да направят. Защото и тях никой не ги пита какво мислят по въпроса.
Една лека разходка в чичо Гугъл изважда няколко десетки публикации за скандали около Първа градска болница: съмнения за корупция, злоупотреби, лошо управление, недостиг на специалисти, конфликти в екипа, проблем с кадрите, проблем с храната и лечението и т.н. и т.н. Днес няма да се спирам на тези въпроси. Днес имам една единствена цел - да привлека вниманието на Парламентарната здравна комисия с председател д-р Лъчезар Иванов (в болницата се говори, че той има пръст в назначаването на новия шеф, въвел столипинските порядки, граничещи с абсурда), за да се предприемат спешни мерки за спиране на тази откровена дискриминация. Безобразието е тотално и трябва да бъде спряно веднага! В момента дори полицаи, които следят за трафика по булеварда, изоставят задълженията си и се опитват да помагат на болните и придружителите, включително пренасяйки тежко болни на ръце!
Спрете това безумие, за Бога! Не е въпрос на пари. Въпрос на акъл и мъничко въображение. И хуманизъм.
Следващият път ще пиша до всички инстанции, които имат отношение към инвалидите – наши и чужди. Какво друго ми остава?
Огнян Стефанов,
Човек с патерици, очакващ включване в инвалидна група
