От дни на сайта на МОН е публикуван съставът на така дългоочакваната Комисия по академична етика, който потресе из основи целия академичени свят.
Скандал избухна още на проведения Съвет на Ректорите през октомври, където бурни дискусии породи въпросът КОЙ точно е предложил тези членове, защо в състава му от 5 члена са включени двама представители на Софийски университет и нито един на по-малък, защо предходно отправените предложения от Съвета на ректорите не са зачетени и т.н..
На всички така отправени въпроси заместник-министърът и виден атакист – Петър Николов, познат най-вече по това, че е зет на Йордан Соколов /сменил 3 партии и коалиции, изявявайки се дори като парламентарен секретар на Министерски съвет и за когото специално беше създаден поста на четвърти зам.-министър в МОН, за да не остане Атака без покритие и в това министерство/ не успя да даде никакво смислено обяснение, освен, че изборът в крайна сметка си е работа на министъра. Всички предложения, подадени от университети, академии и т.н. изпаднаха в миманса под тежката ръка на пишман-патриота!
За ужас на всички обаче, комисията стана факт и се оглавява от световно неизвестния професор Венцислав Динчев от Института по археология и музей към БАН, чието единствено достойнство е, че е близък приятел на скандалния атакист и специалист по всичко - професор Станилов! За неговата научна дейност в регистъра на НАЦИД не се открива нито една публикация, а за всички в академичните среди е ясно, че за да си член на Комисията по академична етика по закон, най-малкото трябва да отговаряш на минималните наукометрични показатели за академично израстване! Явно в МОН са решили да назначат като най-етични политически най-необходимите и удобни представители на академичните среди, несъобразявайки се със създадени от самите тях критерии и закони!
Особено интересно е и присъствието в етичната комисия на най-неетичния според неговите предшественици, бивш министър на образованието – проф. Николай Денков. Като служебен министър той стана известен първо с това, че още с идването си се опита да натопи предшественичката си – Меглена Кунева за спирането на парите по европейската програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, като всъщност основният проблем, уловен от Брюксел, бе публичният скандал за схемата за източване на пари чрез т.н. ромски проекти, за които министър Кунева уведоми тогава и прокуратурата, и ДАНС.
Денков обаче „спести“, че всъщност неговия шеф на кабинет – Иван Модев е бил управляващ директор и е организирал и провел цялата ромска схема, заради която Брюксел ни наложи санкции.
Най-вероятно по етични причини един ден преди да напусне поста на служебен министър на образованието и науката проф. Денков предложи за обсъждане Национална пътна карта за научни инфраструктури 2017-2023 г. Документът на практиката разпределяше стотици милиони лева за наука по европейската оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж”, като в мотивите му никъде не фигурираше какво точно е наложило публикуването му за обсъждане ден преди министерството да се поеме от новия министър.
Все още се помни и още една от „етичните“ постъпки на проф. Денков– опитът му да набеди бившия просветен министър Даниел Вълчев като виновник за незаконно издадените дипломи на Софийски университет, .
Но за да бъде обрисуван най-пълно етичният профил на т.нар. Комисия по академична етика, е достатъчно да се представи нейният юрист – проф. Дончо Хрусанов! Най-голямото постижение в неговата юридическа практика безспорно бе „патриотичният подарък“ от името на „Атака“, който той се опита да направи на Кирил Домусчиев, като му спести неустойки за 58 милиона лева държавни пари заради приватизацията на „Български морски флот“. Първоначално Арбитражният съд, в чийто състав бе Дончо Хрусанов се произнесе в полза на Кирил Домусчиев, като обяви, че било налице „стопанска непоносимост“, тоест заради кризата БМФ нe могла да изпълнява посочените в договора параметри. Впоследствие обаче решението беше отменено от Върховния касационен съд по искова молба на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. През ноември 2017-та ВКС определи, че арбитражът недопустимо е надхвърлил компетенциите си и върна делото, а на 12 юли 2018-та Арбитражният съд към БТПП окончателно е прекратил производството.
И тук възниква въпросът: КОЙ посочи като „ЕТИЧНИ“ точно тези представители на българската академична общност? С какъв морал, с какво лице те ще преценяват етиката на своите колеги!!! Не е ли това още един опит на „Атака“ да разбие една от най-ключовите области на нашия живот!
Борис Дяков
