В днешното телевизионно интервю на Борисов няма нищо ново в говоренето. Интересен е обаче моментът, в който премиерът избра да се появи публично. Това заяви пред Фрогнюз политологът Страхил Делийски.
Кабинетът се тресе от проблеми, а премиерът мълчи. Атаки от президента, атаки от парламентарната опозиция, атаки от извънпарламентарната опозиция, атаки от улиците, а Борисов изчезна. Появи се, когато излезе положителният доклад на ЕК. Сякаш чакаше похвала отнякъде, за да може да се появи публично. Вероятно това е част от комуникационна стратегия, но това няма да донесе имиджови дивиденти на министър-председателя, а по-скоро ще му навреди. Усещането, че имаме страхлив премиер се потвърди от неговото изчезване от публичното пространство и последвалото завръщане. Остава въпросът защо нищо не каза, когато всичко се тресеше, а изчака неговите приятели от Брюксел да го потупат по рамото.
Твърдението, че всички са виновни, но не и аз, означава, че или има неразбиране за функциите на премиера в демократична държава, или е резултат от един специфичен манталитет. Може би е комбинация от двете. Ключова характеристика на политическия лидер е отговорността. Борисов убедително ни показва, че е далеч от представата за политическо лидерство.
Докладът на ЕК е пирова победа. Забравяме, че това е доклад за наблюдение и сътрудничество. Когато приключим с този механизъм, приключваме и със сътрудничеството. Оттук нататък, когато България сгафи, ще получава санкции, а не препоръки. Докладът се появява в странен момент – в момент на протести, което опровергава похвалите в него.
