Вече бившият конституционен съдия Румен Ненков заяви, че Конституционният съд в някои случаи взимал решения под политически натиск. В много държави това изказване би било шокиращо разкритие и начало на институционална криза. Тук много медии дори няма да го включат в новините.
За какво става дума. През лятото на 2013 г. парламентът гласува Делян Пеевски да оглави Държавната агенция „Национална сигурност“. Десетки хиляди българи излязоха на улицата в знак на протест. Пеевски бе принуден да подаде оставка. „Слугите на народа“ решиха да се измъкнат от тресавището, в което се набутаха и прехърлиха казуса на Конституционния съд.
„Конституционният съд се утвърди в обществото като политически независим орган, осигуряващ върховенството на Конституцията. Въпреки че решенията на Конституционния съд, с които се обявяват за противоконституционни закони и други актове, могат да имат и политически последици, Конституционният съд не може и не трябва да се окачествява като политически съд. Той би се самоотрекъл, ако решава делата по политически, а не по строго конституционни и юридически съображения“. Това пише в официалния сайт на КС. Под този текст е качена снимка на дванайсетте висши магистрати, членове на съда. В тоги, гледат строго, вдъхват доверие. Та през онова лято КС трябваше да реши дали Пеевски да се върне в парламета след неуспешния опит с ДАНС или да си ходи по живо по здраво. КС реши, че трябва да се върне в Народното събрание като народен представител. И той се върна. Формално, защото му бе по-удобно да дава нареждания от х-л „Берлин“ – дистанционно или да му идват на крака.
Години по-късно магистратът Румен Ненков, тогава член на КС заявява, че решението за Пеевски било взето под политически натиск. Защото единствено министри и техни заместници можели да станат пак депутати, ако по някакви причини освободят постовете.
Някои от сегашните членове на КС ще си „измият ръцете“ с оправданието, че тогава не са били в състава. Тези, които са били ще се кълнят, че върху тях не е имало такъв натиск. Но както каза сам Ненков: И аз да съм, също няма да призная. Но пък можело да разпознаем натиснатите по техните действия. Сигурно, но мнозина ще предпочетат просто да не вярват повече на решениета на КС.
Според него и решението на КС, че Истанбулската конвенция противоречи на Конституцията, също е взето под натиск. Политически. То си личеше и от самолет, но когато го потвърди човек от кухнята, става факт.
Румен Ненков проговаря сега, защото вече не е член на КС. Самият той твърди, че се чувствал свободен и като част от КС, но очевидно вече като бивш е по-свободен. Освен това синът му е депутат от ГЕРБ и като баща сигурно е гледал да не му създаде проблеми... Има и още нещо. По бТВ Ненков обясни, че да си конституционен съдия е много комфортно. Получаваш голяма заплата, ползваш имунитет, вози те кола на НСО с шофьори и гардове, спокойствие, влияние, авторитет, социално положение… Изпълнилите някоя и друга поръчка сигурно се радват и на премии. Ненков не го каза, но то се подразбира. Тези, които сринаха Търговския регистър си разделят 600 хил лева. Тези, които сринаха КТБ си раздават нейните активи. Очевидно го правят и някои конституционни съдии.
Откъде е дошъл политическият натиск върху КС за Пеевски? – ще попитате. Оттам откъдето и предложението да оглави ДАНС. Затова след като не се реализира план А, бе реализиран план Б - дадоха му цялата държава. Защо го правят? А защо проститутките духат на който плати? Проституирането, оказва се, е дълбоката философия на дълбокото гърло на българския елит. Стратегическа гаранция за уреждане на живота. И реализират тази стратегия докато техните съпрузи, родители, приятели, деца, любовници, внуци спят спокойно или гледат телевизия. В официалната или скритата си битност те решават най-важния въпрос: Ще я бъде или няма да я бъде България.
Едвард Мунк, "Вик"
Висш магистрат говори за политически натиск върху КС. Евродокладът ни предупреждава, че медийната среда у нас се влошавала. Не се влошава, гусин Юнкер, кочина е. Но на Пеевски не му пука. И защо да му пука, като от констатациите не следва нищо. Забавлява се с Колумбовските открития на Брюксел и Ненков, както се забавлява с пепелищата от КТБ, с британците, търсещи справедливост по казуса „Техномаркет“, с парламента, където не стъпва, с наглите закони, които пробутва, с няколкото медии, вкопчили се отчаяно в свободното слово.
Разтърсващо слово пред съдийски форум произнесе председателят на ВКС Лозан Панов. Прави го не за първи път, но болката и загрижеността този път са толкова силни, че стъписват. „Kaзвaл cъм и пpeди, чe в Бългapия cмe изпpaвeни пpeд eднa cиcтeмa, ĸoятo e вepбyвaлa гoлeми чoвeшĸи и мaтepиaлни pecypcи в изгpaждaнeтo нa дoбpe дeйcтвaщa мaшинa; ĸoятo yмeлo cи cлyжи cъc cлyжбитe, мeдиитe, иĸoнoмиĸaтa, пoлитиĸaтa и paзбиpa ce cъдeбнaтa cиcтeмa. Дeйcтвиятa ѝ нe ce oглacявaт, a ce дъpжaт в тaйнa. Гpeшĸитe ѝ нe ce извaждaт нa пoĸaз, a ce пpeмълчaвaт и yĸpивaт; пpoтивницитe ѝ ce пpecлeдвaт дoĸpaй, a тaйнитe ѝ, тo тe ca гpижливo пaзeни и нe мoгaт дa бъдaт paзĸpивaни“. Думи на Панов. И продължава: „Cчитaм, чe ĸaтo мaгиcтpaти paзпoлaгaмe c дocтaтъчнo ĸoнcтитyциoнни гapaнции, зa дa ce бopим бeз cтpax и бeз дa мълчим зa въpxoвeнcтвoтo нa пpaвoтo и нeгoвия ĸoлaпc в cтpaни ĸaтo нaшaтa. Зaтoвa в пocлeднo вpeмe, дoĸaтo cлyшaм шyмa нa тишинaтa, чecтo cи пpипoмням eднa пpeĸpacнa миcъл нa Чъpчил, ĸoйтo ĸaзвa: „Oнeзи, ĸoитo избpaxa дeмoĸpaциятa вмecтo xлябa, днec ядaт 300 видa xляб, a тeзи, ĸoитo избpaxa xлябa вмecтo дeмoĸpaциятa, днec нямaт нитo дeмoĸpaция, нитo xляб.“ Зловещо, ако се замислим за посоката, в която сме тласнати…
Ако трябва да се изобрази състоянието, в което се намираме, сигурно най-подходяща ще е картината „Викът“ на Едвард Мунк. На мен обаче ми допада и една мисъл на големия норвежец: „Нощем се събуждам, оглеждам стаята и се питам: „Това не е ли адът?“ Не е ли, наистина?
Борис Петков
