Безконтролна ли е българската прокуратура? Ако главният прокурор извърши престъпление, има ли реална възможност той да бъде разследван и обвинен от магистрати, които ще действат независимо и обективно?
На тези въпроси, по които властите в България от години упорито мълчат, ще отговори Европейският съд в Страсбург следващия четвъртък – на 5 ноември. Тогава Съдът по правата на човека ще произнесе дългоочакваното си решение по делото на прокурора Николай Колев, който бе застрелян пред дома си на 28 декември 2002 година.
Първоначалната жалба до Съда в Страсбург е изпратена през декември 2001 г. от самия Николай Колев. Тя съдържа факти за целенасочения тормоз върху него, организиран от бившия главен прокурор Никола Филчев, включително и с образуване на серия от наказателни дела срещу него и близките му с фабрикувани обвинения и подхвърлени улики от високопоставени прокурори и полицаи, незаконно задържане въпреки имунитета му и куп други извращения.
След смъртта на Колев, неговата вдовица Нанка Колева и дъщеря му Кристина заявяват, че поддържат жалбата, като добавят и нови твърдения – че в България разследването на убийството се извършва от хора, които са зависими и манипулирани от Филчев, че то съзнателно е саботирано с цел да се сложи чадър над извършителите.
А поръчителите на убийството, според тях, са не други, а главният прокурор Никола Филчев, съвместно с тогавашния шеф на Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) Филко Славов и бившата барета Алексей Петров.
По делото има множество свидетелски показания, които подкрепят тази теза. Веднага след убийството бившият депутат Едвин Сугарев предоставя на разследващите детайлна информация, включваща дати и имена, която има пряко отношение за идентифициране на виновните за убийството, но тези данни са пренебрегнати, тъй като насочват към главния прокурор Никола Филчев. Няколко свидетели дават показания, че Колев е споделял с тях, че Филчев го е заплашвал и се страхува, че съвместно с Алексей Петров готвят покушение над него. Сред тях е и варненският апелативен прокурор Васил Миков, самият той преди това станал жертва на мащабна целенасочена кампания срещу него в стил "Филчев", проведена от самия Колев.
Всъщност документите по делото в Страсбург изобилстват от твърдения за вършени престъпления от бившия главен прокурор и обкръжението му, които в България години наред бяха публично известни, но останаха безнаказани. И по време на мандата на Филчев, и след това. Не само убийството на Колев, а и скалъпените обвинения срещу него, подхвърлянето на улики от хора, които трябва да бранят законността. Не само заплахите срещу Миков със саморазправа, осъществявани по нареждане на Филчев, тоталния тормоз върху него, по-късното взривяване на офиса на съпругата му и т. н. Около казуса "Колев" са навързани много други факти, които изложени накуп по делото в Страсбург, очертават зловещата картина на една
организирана престъпна мрежа от ... прокурори и ред други публично известни личности, някои от които активно се подвизават и до днес.
Убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева и фалшификациите около разследването, целенасоченият тормоз върху прокурор Николай Джамбов, довел до самоубийството му, послесмъртната гавра с паметта му (стигнала дори до късане на некролозите, разлепени в Съдебната палата), изградената стройна система за репресии чрез наказателно преследване срещу хора, които Филчев смятал за врагове, публично известните случаи на заплахи срещу медии и образувани наказателни дела срещу журналистите, дръзнали да пишат за ареста на брата на Никола Филчев в Германия по подозрение в контрабанда на антични монети. По делото фигурира и фактът, че колата на един журналист, който особено активно пише за сталинския модел на "филчевата" прокуратура е подпалена умишлено (свидетели на събитията от онова време си спомнят, че става дума за Момчил Милев от в. "Капитал" – бел. ред.). Естествено извършителят не е открит.
На 30 декември 2002 г., само два дни след убийството на Колев е застрелян, също от неизвестен извършител, бившият психолог на СОБТ Владимир Димов. Има данни, че Димов е бил убит, защото разполагал с информация за убийците на Колев – той живеел наблизо, често минавал оттам. И, естествено, познавал добре колегите си.
В решението на Страсбург по допустимостта на делото има много интересни акценти от показанията на Едвин Сугарев, който
"описва в детайли няколко случая на предполагаеми престъпления, извършени от г-н А. П. и Главния прокурор, за които му е разказал Колев", според който Алексей Петров е "довереник" на Филчев.
Сведенията за някои от тези "предполагаеми престъпления" Сугарев подкрепя със свои доказателства. Например твърдението на Колев, че Алексей Петров е изнудвал банкера Георги Петракиев Цветанов, шеф на Първа частна банка, клон Левски. От протокола с изявленията на Сугарев: "Това, което ми обясни Николай Колев, беше причината, поради която са се опитали да смачкат това дело и тя е, че Георги Петракиев Цветанов е бил изнудван, рекетиран, заплашван с убийство и пребиван от Алексей Петров, с цел лични облаги, като в течение на около 2 години Алексей Петров е придобил цялото му имущество. Цветанов е писал жалби до различни инстанции, включително до НСБОП и НСС, но вместо да разгледат жалбите му, е образувано следствено дело срещу него за измама и набедяване." По-късно в апартамента на Цветанов избухнала и бомба. Сугарев представя на следователя и копие от обясненията на Цветанов, дадени през 2000 г. (Информирани си припомнят, че за наказателното дело по този повод плевенската прокурорка Ваня Савова е заплашвана от Христо Манчев. Знаменателната реплика, която беше цитирана в медиите бе: "Ти какво искаш, да има още един Джамбов ли?")
Цялата тая помия, която беше кажи-речи ежедневие в ерата "Филчев", а властта охотно цамбуркаше в нея, е изложена подробно по делото "Колеви срещу България" пред съда в Страсбург. Нескончаемите скандали около прокуратурата по време на мандата на Филчев ясно показаха, че държавата не може да се справи с един престъпен главен прокурор. Дори и след безпрецедентния акт на ВСС да поиска оставката му. Филчев отказа и благополучно довърши 7-годишния си мандат през 2006 година.
Убийците на Колев не бяха открити, според вдовицата и дъщеря му те въобще не са били търсени. Още през януари 2003 г. съпругата на Колев, която е прокурор от ВКП, пише писмо до ВСС, с копие до следователя, с което обвинява главния прокурор, че е поръчал убийството на съпруга й, съвместно със Славов и Петров. Тя иска да се повери разследването на независими прокурори – предвид тоталния контрол, осъществяван от главния прокурор и атмосферата на страх сред прокурори и следователи. (Такава възможност за независимо от главния прокурор разследване обаче не съществува в България).
"За мен e очевидно, че липсват ефективни механизми за контрол върху прокуратурата и главния прокурор", каза за "Правен свят" адвокат Йонко Грозев, един от защитниците по делото.
Скандалът "Made in Bulgaria" е подробно описан в документите по делото и фактите, които съдът е приел - логично - ще залегнат и в решението, каквото и да е то. И ще документират в официален европейски документ срамната диагноза на българската прокуратура и правосъдие.
Интересно как европейските съдии четат изявленията на покойния Николай Колев, високопоставен прокурор с голям стаж, първоначално считан за дясна ръка на Филчев, който в прав текст заявява, че Обвинител № 1 има психиатрични проблеми и за това той е предупреждавал публично, включително и с интервюта по медиите.
През април 2001 г. Колев пише и до президента Петър Стоянов за своите подозрения за психичното здраве на главния прокурор, като му съобщава, че през лятото на 2000 г. Филчев е посетил психиатър в Израел, който го е лекувал от параноидна шизофрения. И това далеч не са твърдения само на Колев. В България обаче това не впечатлява никого.
Колев заявява, че конфликтът между него и главния прокурор се е появил заради отказа му от едни момент нататък да изпълнява незаконните нареждания на Филчев за репресии чрез наказателно преследване срещу хора, които той смятал за врагове. Това било обичайна практика при Филчев – да вижда навсякъде врагове и заговори и да нарежда на подчинените си да образуват наказателни производства срещу "заподозрените" по измислени обвинения, което започнало да се случва много често заради авторитарния му стил.
В жалбата си до Страсбург Колев никъде не споменава, че в основата на конфликта лежи убийството на адвокат Надежда Георгиева, като версия това се появява по-късно в документите по делото, след неговото убийство, когато към преписката се приобщават и материалите от разследването. Към тях - и изложението на бившия депутат Едвин Сугарев в писмо до ВСС и други институции, че през февруари 2000 г. главният прокурор е убил адвокат Надежда Георгиева, която служела за връзка в плащането на подкупи от престъпници на прокурори, включително и на Главния.
Няколко публични фигури подкрепят тези твърдения. Едвин Сугарев даже съобщава името на следовател, който твърди, че файловете от хард диска на компютъра на Надежда Георгиева са изтрити в хода на самото разследване, тъй като са съдържали информация, замесваща прокурори. Всичко това остава без последствие.
Независимо от симпатиите или антипатиите към Николай Колев, той беше един високопоставен прокурор със силни позиции и публична известност. И този човек една година пише писма до институциите и дава интервюта, че се страхува за своята сигурност и за сигурността на семейството си, че се опасява от физическо елиминиране, както пише и в жалбата си до Страсбург. Че главният прокурор е организирал безмилостна кампания срещу него, че дава указания той да бъде премахнат, Колев даже сочи и тези, които според него ще са изпълнителите на убийството му.
През 2001 г. Колев пише писмо до тогавашния МВР-шеф Емануил Йорданов, че срещу него се подготвя провокация с цел да бъде арестуван "с подхвърлени наркотици или други предмети" и че с нейното осъществяване са ангажирани служители от СОБТ. Едновременно с това същото заявява и в интервю в пресата - че е предупреден от колеги, че ще го задържат с подхвърлено оръжие и наркотици. 20 дни по-късно всичко това се случва точно така, както го е предрекъл. Арестуван е от барети.
Никой не разследва верността на твърденията му, че участващите при ареста негови колеги от ВКП П. Петков и Цеко Йорданов лично пъхват няколко пакетчета с хероин и кокаин между вещите му.
Но делото е прекратено поради липса на годни доказателства.
Колев сигнализира ВСС за натиск върху свидетел по делото за убийството на Надя Георгиева, за да го посочи като организатор. И това се случва. Пред съда в Страсбург е включено и оплакването на адвоката на Колев от юни 2001 г. пред ВСС, че прокурорът Цеко Йорданов му заявил, че рискува наказателно преследване, ако упорства в защитата му. Седмица по-късно адвокатът е привикан пред прокурор за "обяснения" по водено от него разследване от 1992 година. През ВСС адвокатът заявява, че това е недопустим натиск срещу него и настоява за разследване. Нищо такова не се случва. (Въпросът, който винаги е стоял в такива случаи, е – кой да го извърши това разследване, за да е независимо и безпристрастно. Този проблем се проявява много по-драстично при разследването на убийството на Колев.) Разследването е много шумно, с участието на "цвета" на полицията и прокуратурата, но ... напълно безуспешно. При това, напусто на протестите на вдовицата на Колев, то се води от столичната следствена служба, вместо в националната. Прекратявано многократно поради невъзможност да се разкрие извършителят, многократно връщано от съда за доразследване и пак прекратявано... На това дело не помогна и смяната на вахтата в прокуратурата. Интересно ще го задвижи ли Страсбург?
Мирела Веселинова, Правен свят
