Газопроводът „Турски поток“ превръща Турция във важен газов център и ще се отрази на геополитическото положение на страната. Това заяви руският президент Владимир Путин по време на церемонията по завършване на морския участък от проекта. Турският президент Реджеп Ердоган върна комплимента, като нарече Русия „надежден партньор“ и дългосрочен доставчик на природен газ.
В изказването си руският държавен глава подчерта, че подобни проекти са съзидателни и не са насочени срещу когото и да било. По думите му, Реджеб Ердоган е демонстрирал политическа доблест за реализирането на проекта и това е пример за защита на националните интереси. Владимир Путин съобщи, че идеята за името на проекта е била на турския му колега. Според стопанина на Кремъл реализацията на такъв мащабен и изключително сложен в технически план проект е невъзможна без взаимно доверие между страните.
От своя страна турският лидер коментира: "Планираме да изнасяме за Европа най-малко половината от природния газ оттук. Ключови производствени и центрове на износа в страната ни като Истанбул, Бурса, Коджаели, Измир са свързани с нова линия на доставки. Нещо повече, Турция, която вече не е изложена на транзитен риск, ще може да покрива както своите, така и нуждите от природен газ на европейските страни".
Той допълни, че Русия снабдява Турция с газ от 1987 г. и съобщи, че за първите девет месеца на тази година над 5,1 млн. руски туристи са посетили Турция и това представлява нов рекорд.
Тръбопроводът е от две паралелни линии с дължина от около 930 км всяка. Общият му капацитет е 31 млрд. куб. м газ/годишно, от които половината са предвидени за турския пазар, а другата част – за европейските потребители. Водят се разговори откъде да премине продължението на газопровода – през България, Сърбия и Унгария или през Гърция и Италия.
Двамата лидери изразиха желание търговският оборот между Анкара и Москва да достигне 100 млрд. долара годишно.
След церемонията двамата президенти разговаряха около 1 час и 15 минути на четири очи. По време на срещата са били обсъдени двустранните руско-турски отношения, ситуацията в Сирия, убийството на журналиста Джамал Хашоги и други международни въпроси.
На 10 октомври 2016 г. беше подписано междуправителствено споразумение, а началото на строителството на подводния участък започна през май 2017 г. Някои от тръбите са положени на дълбочина над 2 км под морското равнище. В края на май т.г. Анкара и Москва подписаха протокол за нейния сухопътен маршрут. Това ще обезпечи енергийната сигурност на европейските страни, на първо място на балканските държави, се казва в съобщение на турското президентство.
В събота в интервю за сръбския вестник „Телеграф“ руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Москва работи върху различни варианти за продължаване на газопровода на европейска територия, включително през България, Сърбия и Унгария до австрийския разпределителен център в Баумгартен. По думите на руския първи дипломат обаче са отчетени „печалните уроци“ от „Южен поток“ и ще се пристъпи към работа само при получаване на твърди гаранции от страна на съответните структури на Евросъюза. Миналата седмица пък гръцкият премиер Алексис Ципрас заяви, че Гърция работи продължението на газопровода да преминава през нейна територия.
Плановете на „Газпром“ предвиждат първите доставки за Турция да бъдат осъществени до края на следващата година, уточни БНР.
Дължината на морския участък е 910 км от компресорната станция край Анапа до Къйъкьой, а на сухопътния турски участък ще бъде около 180 км. Оценките са, че газопроводът струва 7 млрд. евро. Експлоатационният живот на тръбите е поне 50 години.
Руският държавен глава посети на два пъти Турция през тази година за участие в срещи, посветени на Сирия. През април той разговаря с колегите от Иран и Турция, а през октомври – с лидерите на Германия, Турция и Франция, като и в двата случая имаше отделни срещи с домакина Реджеб Ердоган. Последната визита на Путин в Турция в чисто двустранен формат беше през декември 2017 г.
