Поредният графит, заради който беше задържан студентът Траян Димитров, възобнови дебата трябва ли паметникът на Съветската армия да бъдат пазен с камери. Траян е освободен с мярка за неотклонение „подписка“. Според Софийския градски съд става дума за хулиганство, но в него няма „дързост и цинизъм“.
Имаме нанесена вреда, но тя със сигурност е отстранима, тоест каква обществена опасност вижда прокуратурата тук, че да може да поиска мярка за неотклонение „задържане под стража“? Също е интересно да се види и малко назад във времето, защото през 2015 година, когато отново беше изписан паметникът и то по-крайно послание в онзи случай, самата прокуратура реши да прекрати делото и каза тогава „действията на извършителите са били мотивирани от желанието им да изразят отношението си към определени исторически събития“, тоест те предават идеи, а не са насочени към смущаване на обществения ред. Така адвокат Адела Качаунова от правната програма на Българския хелзинкски комитет коментира измеренията на този случай пред БНР.
Според Качаунова въпросът е дали тази реакция на прокуратура и на органите на реда не идва вследствие на нееднократните призиви на руското посолство и на руската държава да се опазва конкретно този паметник
Тази година руското посолство беше изразило призив да се използва цялата строгост на закона, за да се задържат извършителите и да се наказват най-строго. Това аз го виждам като намеса във вътрешните работи на една държава. Неминуемо стигаме до налагания двоен стандарт - цяла София, а вярвам, че не само София, е осеяна в графити и надписи, които често са изключително цинични, а има и политически послания, но затова никой не е задържан. Включително сграда на МВР е цялата изрисувана в свастики в момента. Не виждам да има задържан за там, а да не говорим да има денонощна охрана или видеонаблюдение. Денонощна охрана всъщност означава разходване на нашите средства - нашите данъци, които отиват за опазване на един паметник. Аз като гражданин си поставям въпроса дали служителите на МВР, които конкретно са били заети да пазят паметника, ще понесат някакво наказание за това, че не са успели да го опазят, посочи още тя.
Паметникът се превръща в платно за политически послания, но органите на реда и съда не трябва да дават оценка на тези послания, каза юристът и поясни „какво е изписано там не би трябвало да има значение за преценката дали това е хулиганство. Самият паметник има „много противоречиво значение“, допълни Качаунова .
