„В дълбочина смътно се долавя едно почти инстинктивно неприемане на начина, по който е устроена държавата и едно схващане, че тя е несправедлива – начинът, по който се разпределят нещата не е справедлив, хората жадуват за справедливост”.
Това посочи в предаването „Лице в лице” психиатърът д-р Любомир Канов.
У нас не може да се говори общо за „протест”, а по-скоро за няколко различни протеста, които се отличават помежду си и като организация, и като мотивация и като интереси, които се крият зад някои от тях. В същото време няма смислен разговор за недоволството, което се усеща у хората и което ги превръща в демонстранти.
„Ако бях от ДАНС щях да разследвам дали има намеса в протестите много внимателно“, заяви психиатърът запитан дали смята, че има външна намеса в протестите.
В същото време, темата за протестите не присъства в дневния ред на политиците по адекватен начин,те говоря „около темата“, смята психиатърът. „Не чух нито един смислен разговор, включително и в студиата, за това какво всъщност стои зад всичкото това недоволство”, отбеляза д-р Канов, като даде пример с проблемите на онкоболните, които журналистката Албена Ивайлова описа в последния си текст, преди да почине от рак.
Той подчерта, че трябва да се говори и работи по теми като „раздутия административен щат, беззаконието и липсата на справедливост в съдебно-полицейско-прокурорската система” и „тази неспособност да се разрешат проблемите със здравеопазването”.
"Между тях има мерзавци, има и честни хора, които са хванати в паяжините на едни властови силови полета, които фактически деформират тяхното собствено поведение и се превръщат в карикатура на себе си неволно", заяви Канов, запитан какви хора са българските политици?
