Днес министър Желева и Плугчиева ще се срещнат, за да изяснят скандалните факти около българските дипломатически имоти в Берлин.
Преди дни стана ясно, че България трябва да плати 10,5 млн. евро до края на декември заради реституционни претенции за имот в Берлин, дарен на българското посолство по времето на Германската демократична република, съобщи бТВ.
Върховният съд на федералната провинция е постановил, че страната ни е използвала сградата в разрез със закона и е ощетила истинските собственици на имота. През септември 1950 г в Германия богатият търговски посредник Йозеф Вит искал да продаде на България незасегната от бомбардировките сграда на булевард “Фридрих щрасе”. Дотам обаче не се стигнало, защото след няколко месеца цялото имущество на Вит е национализирано, а сградата - дарена на страната ни. След падането на Берлинската стена роднините на Вит си искат имота обратно, но родните дипломати вече са го дали под наем на “Дрездерер Банк” за 90 хиляди евро на месец.
Неотдавна министърът на външните работи Румяна Желева обвини бившия ни посланик в Берлин Меглена Плугчиева в бездействие. Ексвицепремиерът Плугчиева обаче отхвърли обвиненията на Желева, че е бездействала и заради това държавата ще плаща милиони евро обезщетение.
По думите на Плугчиева по нейна инициатива за сумите, които продължават да се събират за имота, е създадена специална сметка, където да се трупат парите, защото не е имало яснота как ще се развият събитията и как ще отсъди съдът. Въпреки че реституцията влиза окончателно в сила през 2005 г., България продължава да прибира хиляди евро на месец наем от банката. Това кара наследниците на Вит да предявят претенции и към тези пари. Плугчиева твърди, че е очаквала подобно развитие и именно затова е наредила парите да не се харчат.Всичко това е налично като архив, като кореспонденция и е със санкцията на ръководството на Външно министерство”, обясни бившият ни посланик в Германия.
Със сградния фонд на България в Берлин има и втори странен случай. През 1994 г. ръководството на мисията в Берлин сключва договор с българина Кубрат Панев, който върху 1200 кв. м си прави хотел с част от сградата на посолството. Според Плугчиева договорът е сключен от тогавашния ръководител на българското дипломатическо бюро в Берлин Петър Феим Чаушев.
В момента този договор е валиден до 2014 г. През един вход се влиза и за хотела, и за вътрешната част на посолството. Плугчиева твърди, че многократно е настоявала за прекратяване на договора, но собственика на хотел “Кубрат” поискал 30 хиляди евро за обзавеждането в хотела, които му били отказани.
