Украинският президент Петро Порошенко обяви в телевизионно обръщение, че ще намали срока на военното положение, за чието въвеждане той подписа указ по-рано днес. Вместо предложените 60 дни то би трябвало да трае само 30, предаде Ройтерс.
Парламентът (Върховната рада) трябва да одобри указа, за да влезе той в сила.
"Преди няколко часа изпълних конституционното си задължение и с указ обявих въвеждането на военно положение на цялата територия на Украйна от 9 ч сутринта на 28 ноември", каза Порошенко.
НАТО определи днес като пряко военно нападение действията на руските военноморски сили в района на Керченския пролив и в Азовско море от последните часове. Генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг съобщи след извънредно заседание на комисията НАТО-Украйна, че това мнение е било подкрепено от всички съюзници. НАТО подкрепя търсенето на мирно решение и поставя многократно въпроса на заседания на двустранния съвет с Русия, отбеляза генералният секретар. Столтенберг съобщи, че в телефонния разговор с Порошенко е получил уверения, че военното положение в Украйна няма да навреди на работата на демократичните институции, нито ще засегне предстоящите в страната президентски избори, съобщава БТА.
Съкращаването на срока на военното положение означава, че украинските власти могат да обявят дата за изборите в края на декември, за да има достатъчно време те да се проведат в края на март, както се очакваше.
Украинското законодателство относно военното положение предвижда редица ограничения, включително ограничаване правото на свободно движение и мирни събрания, налагане на полицейски час, ограничения за медиите, макар че указът на Порошенко не споменава конкретно подобни ограничения, отбелязва Ройтерс. Единайсетте мерки, споменати в декрета, предвиждат мобилизиране на силите от резерва, организиране на ПВО за важни държавни обекти и спешни стъпки за въвеждане на разширени мерки за киберсигурност и за гарантиране на обществения ред.
Русия и Украйна се обвиниха взаимно за инцидента със задържането на украински кораби в Керченския проток. ЕС и НАТО призоваха двете страни към сдържаност, след като руската брегова охрана стреля по кораби на украинските военноморски сили във водите край Крими и след това ги задържа. След инцидента въоръжените сили на Украйна бяха приведени в пълна бойна готовност по решение на началника на генералния щаб.
На извънредна сесия украинският парламент одобри късно снощи указ на президента Порошенко за въвеждане на военно положение в отделни области на страната за 30 дни от 28 ноември. Депутатите решиха президентският вот да бъде на 31 март. Гласуването е по кризата, възникнала с пленяването на три украински военни кораба и 24 моряци от руските сили при Керченския проток. Москва твърди, че те са влезли незаконно в нейни води, а Киев заговорничи със Запада за да предизвика конфликт. Според украинските власти инцидентът е нов етап от руската агресия срещу страната. По кризата заседава и Съветът за сигурност на ООН.
