Здравната вноска ще остане 8 процента догодина, реши парламентът, който приема на второ четене бюджета на Здравната каса за 2019 година.
Депутатите отхвърлиха искането на БСП, ако се съберат повече от очакваните здравноосигурителни вноски, допълнителните средства да бъдат разпределяни от Народното събрание. Също така не беше прието предложението на левицата за създаване на фонд за лечение на здравнонеосигурените лица.
След като приключи с текстовете от бюджета за Здравната каса, пленарната зала ще започне работа и по бюджета на Държавното обществено осигуряване.
По-рано парламентът одобри окончателно приходната и разходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 година. В него са заложени приходи за над 4,2 млрд. лева, а разходите на Касата ще бъдат с около 50 млн. лева повече.
Депутатът от БСП Георги Михайлов настоя за създаване на специален фонд за лечение на здравнонеосигурените лица:
"Попитайте всеки директор на болница какво се случва в отделението по интензивни грижи и в кабинетите, които приемат спешно болни пациенти, които на практика се обръщат в кабинети за болни, които са неосигурени“.
От своя страна Даниела Дариткова от ГЕРБ обясни, че за лечението на хората, които не са осигурени здравно, се плаща от държавата, но не през бюджета на НЗОК:
“Категорично държавата плаща за спешна помощ, само че това ще го видите в големия бюджет, където са плащанията на МЗ“, каза Дариткова.
Бюджетите на Здравната каса и на Държавното обществено осигуряване бяха гласувани на второ четене на извънредно заседание на парламента.
Няколко важни промени настъпиха между първо и второ четене на проектобюджетите на Здравната каса и на общественото осигуряване. При първия става дума за отказа на управляващите всички лечебни заведения да бъдат прелицензирани от новата агенция за медицински надзор. Вместо това ще се създадат стандарти, на които лечебните заведения трябва да отговорят в рамките на една година.
При осигуряването - депутатите решиха минималният осигурителен праг за земеделските стопани и тютюнопроизводителите да бъде 400 лева от догодина, а не 560 лева, каквото беше първоначалното предложение. Реално 400 е ръст с 50 лева, но е значително по-плавна стъпка спрямо първия вариант.
