Министърът на енергетиката внесе в Народното събрание проект за промяна на Енергийната стратегия на България с цел да се разреши на Булгартрансгаз да се откаже от изтичащия чак през 2030 г. договор с ”Газпром” за транзитиране на руски газ и да изгради със свои средства нов газопровод до границата със Сърбия.
Освен това ще се създава газова борса и Булгартрансгаз ще стане акционер в бъдещия терминал за втечнен газ край Александруполис. С това България се хвърля в дълбокото на газовото море, отваря си нови възможности, но и поема огромни рискове.
Ето някои мои бележки по темата:
1. Някои от твърденията и числата на министър Т. Петкова са заблуждаващи и се нуждаят от уточнение. Тя постоянно говори, че проектът за газов хъб „Балкан“ се ползвал с финансовата подкрепа на Европейската комисия, но в действителност засега целият ангажимент на Брюксел се свежда до дребната сума от 920 хил. евро, с които е платена половината от предпроектното проучване за хъба. Второ, Петкова казва, че новият газопровод до Сърбия заедно с компресорните станции ще струва 2,767 млрд. лв., но обърнете внимание – това е без ДДС, всъщност стойността на проекта е 3,32 млрд. лв., доколкото никой не го е освобождавал от ДДС.
2. В цялата мотивация на министъра се заобикаля слона в стаята – а именно въпросът дали Европейската комисия ще разреши целия капацитет на новия тръбопровод до сръбската граница да бъде резервиран за руския газ от втората тръба на Турски поток. Според мен такова разрешение няма да бъде получено. България и "Газпром" ще водят дълги пазарлъци с Брюксел, които вероятно ще завършат след като изтече мандата на сегашния състав на Комисията. Ако не бъде получено разрешение за запълване на 100% от капацитета на бъдещата олекотена версия на „Южен поток“ с руски газ, то всички финансови сметки на Т. Петкова отиват в кошчето.
3. Абсолютно неясно е какво става с отсечката на Трансбалканския газопровод между Провадия и българо-румънската граница. Сега тя влиза в договора за транзит с "Газпром", а при новата ситуация руснаците смятат да пуснат целите обеми от втората тръба на „Турски поток“ към Сърбия. При това положение те ще бъдат ли освободени от задължението да си плащат транзитни такси и за тази отсечка, въпреки че няма да я ползват? Теоретично по тази отсечка руснаците могат да пуснат газ за Молдова или пък България да започне да вкарва през нея газ от бъдещия румънски добив в Черно море. Но и в двата случая ще става въпрос за обеми, несравнимо по-малки от тези 17,8 млрд. куб. м годишно, за които руснаците сега си плащат.
4. Не е ясно как Булгартрансгаз ще успее да намери на свободния финансов пазар достатъчно пари, за да плати 3,3 млрд. лв. за новия газопровод до Сърбия. Тази сума е с над 50% по-голяма от целия собствен капитал на дружеството. Очевидно ще се разчита не на чисто икономическо, а на геополитическо финансиране. Нищо чудно с руски пари, маскирани като кредит от някоя западна банка.
5. От критична важност е в скоро време в българската газопреносна мрежа да влезе някакъв неруски газ. Ако той бъде вкаран и в бъдещата тръба до сръбската граница, това ще бъде сериозен коз на България да спечели благоволението на Брюксел за олекотената версия на „Южен поток“. От 2020 г. вероятно ще можем да разчитаме на близо 1 млрд. куб. м годишно азербайджански газ, но това не е достатъчно. Нужно е или завишаване на обемите газ от Азербайджан или бързо изграждане на терминала в Александруполис, откъдето да дойде втечнен газ. Няма гаранция обаче, че този втечнен газ ще бъде на конкурентна цена – „Газпром“ ще го посрещне на нож и ще му обяви ценова война.
6. Не е реалистично „Южен поток – лайт“ да заработи до края на 2019 г. Ако не друг, то поне Украйна ще намери начин да бави търговете за строеж на тръбопровода. Същевременно изборът на строител ще покаже какво е съотношението на силите между големите играчи в строителния бранш към момента – кой колко близо е до властта. Да припомня, че през 2014 г. поръчката за строежа на провалилия се „Южен поток“ бе нагласена за фирми, близки до Пеевски.
7. И накрая – опасявам се, че България няма административен и експертен капацитет да си изиграе газовите карти по най-добрия начин. Като се има предвид колко опитни са хората от "Газпром" и факта, че руснаците знаят как да мотивират някои фигури от висшия мениджмънт на българската енергетика , то отново има риск българската страна да „не забележи“, че спорните въпроси по новия договор ще се решават в Московската търговско-промишлена палата, така както пише в сегашния договор за транзит.
Заглавието е на Фрог нюз
