Фалиралата КТБ може да бъде допълнително източена с делата срещу цесиите между вложители, направени след рухването на банката - с изплащане на тлъсти адвокатски хонорари на ”особени представители” на банката, пише в. ”Сега”.
За това са алармирали търговски съдии, които гледат процесите срещу тези сделки. След затварянето на банката много вложители, фирми и физически лица опитаха да спасят част от парите си, като си прехвърляха вземания и си погасяваха взаимно дългове. Така те избегнаха общия ред на удовлетворяване на кредиторите и ощетиха останалите, които не са действали по тази схема. Сега обаче синдиците оспорват част от тези сделки. Загубата от фалита на четвъртата по големина българска банка, чийто мажоритарен собственик беше Цветан Василев, се изчислява на около 4 млрд. евро.
Опасенията на търговските съдии, че останалото от банката ще се доизточи, идват от решение на Върховния касационен съд (ВКС) по такова дело. В него тримата върховни съдии твърдят, че по делото е трябвало да участва и представител на фалиралата банка, какъвто е нямало на долните две инстанции. В Закона за банковата несъстоятелност няма такова изискване. Мнозинството от съдиите от долните инстанции приемат, че тези дела, водени от синдиците на банката, се гледат, без самата фалирала кредитна институция да е страна. Причината е, че в момента, в който се открие производство по несъстоятелност, банката на практика умира, тя няма органи, няма кой да я представлява и няма възможност за оздравяване, дори да удовлетвори всички кредитори.
Но след като ВКС нарежда по делото да участва представител на банката, това няма как да е някой от синдиците й. Защото синдикът е завел иска срещу цесията, т.е. няма как той да е и ищец, и ответник. За целта на фалиралата банка трябва да бъде назначен адвокат, т.нар. особен представител. На него не се плащат минималните хонорари като на служебен защитник. Възнаграждението му минава по тарифата за адвокатските плащания. И макар и законът да позволява то да бъде намалено наполовина, тъй като делата са с огромен материален интерес, хонорарите могат да стигнат и дори да надминат 100 000 лв., обясниха магистрати пред "Сега". А единственото нещо, което адвокатите биха правили от името на банката в тези производства, е да присъстват в съдебната зала. Тези разноски се дължат от фалиралата банка, така би се стигнало до поредното й източване, този път за адвокатски хонорари, които ще са милиони левове.
Според съдиите би било опасно, ако решението на тримата върховни търговски съдии се превърне в практика. Според градски съдии търговските магистрати са много единни и щом един състав приема тази практика, ще го направят и другите. "Надяваме се да се провокира законодателна промяна, че фалиралата банка не е страна по тези производства", обясняват магистратите.
Според разпространената преди 3 години информация от синдиците най-голямата цесия на физическо лице е извършена от издателя Мартин Златков - за 1.078 млн. евро. А известният италиански бизнесмен Едоардо Миролио е прехвърлил близо 32 млн. лв. Бившата съпруга на бизнесмена Кирил Домусчиев - Ирина, е имала на влог 600 хил. евро, от които е прехвърлила чрез цесия 350 хил. евро. Парите на държавната фирма в КТБ през последните 2 години са били над 500 млн. лв. Не е ясно обаче каква част от тях са били в банката към датата на поставянето на КТБ под специален надзор. БТК е имала 9 депозита с привилегировани лихви за общо 128 млн. лв. и е станала страна по 13 договора за цесии. През последните 2 години от живота на банката БТК е открила общо депозити за над 1 млрд. лв. Много и солидни влогове имаха "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", НЕК, "Летище София", РВД, Държавният спортен тотализатор.
Депутатът Делян Пеевски лансира промени в Закона за банковата несъстоятелност, свързани с цесиите, и парламентът ги прие. След това Търговската колегия на ВКС ги атакува пред Конституционния съд с аргумент, че обратното действие на закона нарушава принципите на правовата държава. Конституционното дело вече е на доклад при Надежда Джелепова, която е от новите попълнения в съда. Поправките "Пеевски" се рекламираха като улесняващи синдиците при воденето на делата срещу цесиите. Критиците на корекцията обаче виждат в нея единствено създаване на хаос в стопанския оборот. Преди гласуването съавторът на закона Йордан Цонев направи изявление, че заведените съдебни дела за старите прихващания са с общ интерес от 1.17 млрд. лв. Стойността на заличените обезпечения, които със закона могат да се реактивират, е 233 млн. лв. Общият ефект от приемането на закона според Цонев е около 1.4 млрд. лв., които синдиците щели да съберат.
