ООН прие Глобалния пакт за миграцията на ООН. На този етап България се въздържа от подкрепа на документа. Унгария, Австрия, Полша, Чехия и Словакия също отказаха да подпишат договора. Основните опасения са, че договорът ще насърчи допълнително масовата миграция към Европа.
Последици за страните, подписали пакта, ще има. Въпреки добрите намерения на документа – справяне с нелегалната миграция, пътят, по който това ще се случи, е чрез нейното узаконяване. Сред негативните последици за държавите присъединили се към пакта са повишен риск за националната сигурност, отказ от национален суверенитет в области като охрана на границите и социални услуги, ограничаване свободата на словото и медиите и други, посочи пред „Дарик” Георги Савов от Центъра за изследване на отбраната и сигурността .
Представители на около 150 държави, участващи в конференцията на ООН в мароканския град Маракеш, приеха Глобалния пакт за миграцията, въпреки отказа на ключови държави от документа.
Генералният секретар на международната организация Антонио Гутериш описа документа като „пътна карта за предотвратяване на страданието и хаоса". Според него твърденията, че пактът ще позволи на ООН да наложи миграционни политики на държавите-членки, не отговарят на истината.
България се въздържа от присъединяване към Глобалния пакт за миграцията
„Подписалите се държави се задължават с този договор за десетилетия напред да провеждат определена политика. От договора за миграцията ще произтекат и правно-задължаващи отговорности, по линия на последващо правно обвързващи отговорности допълнителни, по линия на регионалните организации. Договорът ще доведе до отказ от националния суверенитет в някои направления. Реално по защитата на границите, да кажем в сферата на социалните услуги. Освен това създава предпоставки за повишаване на риска от заплахите за национална сигурност“, каза експертът.
