Около 62% от младите българи на възраст между 15 и 29 години, или близо две трети от младото поколение у нас в тези възрастови граници, живее в пренаселени жилища. Това показват данни от анализ на Евростат за жилищните условия в страните от ЕС през 2017 г.
Според показателите на Евростат, човек се счита за пребиваващ в пренаселено домакинство, ако домакинството не разполага с минимален брой стаи, които да съберат под един покрив следните варианти: по една стая за домакинство, по една стая за лице над 18 години, по една стая за две деца под 12 години, както и по една стая за две лица от един и същи пол между 12-17 години, уточнява анализът на Евростат.
Средният показател за наличието на тежки жилищни условия за младите европейци в ЕС е бил 27%. Пред нас по този показател се нарежда единствено Румъния, където 65% от младежите там на възраст 15-29 г. живеят в условия на пренаселеност.
Около 27% от младите европейци на възраст 15-29 години или един от всеки четирима жители на ЕС в тази възрастова категория, са били принудени да живеят в пренаселени жилища, показват данните на Евростат.
Като цяло в пренаселени жилища живеят общо около 17 % от домакинствата в ЕС, отчита европейската статистика. Най-нисък е бил делът на младите европейци на възраст 15-29 години, които живеят в пренаселени жилища в Малта - едва 4%, в Кипър и Ирландия - по 6 на сто, в Белгия - 8%, в Холандия и Испания - по 10% и др.
На другия полюс по този показател са били Румъния - 65%, България - 62%, Унгария - 57%, Хърватия - 55%, Полша и Латвия - по 50% и др. Т.е. близо една четвърт от държавите-членки са имали процент на пренаселване за младите хора през 2017 г., който е бил по-висок от средния за ЕС (27%).
Сред тях Словакия, Латвия, Полша, Хърватия, Унгария, България и Румъния са имали данни за повече от половината от младото население, което е живяло в пренаселени домакинства.
Пренаселеността на жилищата в България като цяло е по-висока в градовете - 48%, в сравнение със селските райони, където пренаселеността е била 33%. Освен това по данни на НСИ, у нас около 1 млн. домакинства живеят в жилища, които се споделят от повече от едно семейство, тоест в едно жилище съжителстват няколко поколения, като в големите градски центрове приблизително 6-8 човека живеят в двустаен апартамент от 60 кв.м.
Най-засегнати от нивата на пренаселеност са били домакинствата, които живеят в риск от бедност - 50% от българите с ниски доходи са страдали и от липса на нормални жилищни условия. Децата и тийнейджърите в подобни домакинства са били още по-потърпевши откъм нормални жилищни условия - 80% от подрастващите в условия на риск от бедност са страдали и от липса на нормални жилищни условия.
На този фон съществува и друга диспропорция. По данни на Националния статистически институт у нас има около 3,9 млн. жилищни единици, но домакинствата, които са около 3 милиона - обитават 2,7 млн. жилища, тоест съществува огромен жилищен излишък от близо 1,2 млн. жилища.
Само в столицата и областта незаетите жилища са около 200 000, в Бургас - около 120 000, във Варна - 80 000 и т.н. В градските райони у нас има незаети около 650 000 жилища - 25% от жилищния фонд в градовете, а в селските райони - около 580 000 или 43% от жилищата в селата. Тази статистика включва както вилни имоти, които не се ползват целогодишно, така и необитаеми с години имоти, които обаче имат собственици.
