Жълтото се натрапва в живота от известно време. Страсти и сметки. Страсти, емоции и дух във Франция. Сметки, милиони – айде в джобето – в България. Ако под каската не започват направо раменете ви – сте наясно. Ако нещо с главата не е съвсем наред, пак ще сте наясно, но по друг начин.
***
За жълтото има много истории. Най-красивата и най-странната е за Винсент Ван Гог. Художникът, който си отряза ухото – дано поне филма сте гледали.
Изследователят Пол Волф стигнал до извода, че Ван Гог е бил зависим от лекарства. Лекарства, които оказвали влияние върху възприемането на цветовете. Ван Гог живял 37 години. Имал лабилна психика, страдал по изгубените си идеали, имал силно главоболие, безсъние и епилептични пристъпи. Близкият му приятел доктор Пол Фердинанд Гаше, в ръцете на когото умира, му помагал с каквото може. Давал му щедри дози digitalis (медикамент на основата на билката напръстник, която при предозиране дава странични ефекти, понякога фатални). Лекарството влияе на възприятието на цветовете. Най-вече спрямо жълтия цвят. Затова Ван Гог възприемал обкръжаващата среда в жълто и слънчево озарение. Вижда се в почти всички негови картини. Слънцето, луната, житните поля, слънчогледите... Един прелестен свят.
"Пшенично поле с врани", Ван Гог.
***
Франция. Протестът на "жълтите жилетки", декември 2018. Франция срещу високите цени на горивата – оттам започна. След това французите наругаха и „зелените“ данъци. Във Франция данъците са приблизително 60% от цената на бензина. Когато клиентите купуват един литър бензин, 60 цента представляват цената на петрола, като 10 до 20 цента са за транспорт от рафинерията до бензиностанцията, около 1 евро е за данък върху вътрешното потребление на енергийни продукти и накрая има 20% данък добавена стойност. По улиците излязоха стотици хиляди. Барикади, спукани глави, сълзотворен газ, летящи павета, водни струи, белезници, счупени полицейски каски и щитове. Някаква българска кратуна важно заяви по телевизора: Протестите във Франция са национален спорт. Тренират го от столетия… Вярно, тренират го на стадион "Демокрация" и в зала "Граждански права". Кратуната не каза кой е българският национален спорт. Борбата? Художествената гимнастика? Май гепенето. Гепенето и лъготенето. Световни шампиони. Бъл-гари ю-на-ци!
***
Вижте как българското жълто прегръща страстно гърбовете на важни и преважни персони. Някои от тях могат да си купят картина от Ван Гог и да си я закачат в хола, фитнеса или тоалетната. „Портрет на д-р Гаше“ струва 83 млн долара. Муха ги ухапала някои от нашите жълти жилетки. Политици и прокурори също могат да си позволят подобен културен харч. Министърчето с финансите дали вече не е напазарувало нещо излязло от четката на онзи нещастник… как му беше името… Културна нация. Смотана Франция.
Представителите на Камарата на строителите облякоха жълто. Снимка: БГНЕС
***
Омарите са в топ 10 на най-скъпите деликатеси в света, наред с черния хайвер от белуга, белите трюфели, говеждото Кобе, рибата Фугу, гъбите Matsutake и гъшия пастет… Български производител на майонеза рекламира своя жълт продукт в комбинация с омар тежка категория. Омари, лобстерите – национална българска манджа. Залейте с майонеза. И той може да си купи Ван Гог, който си падал по жълтото. Значи и по майонезата. Яко.
Национално българско ястие...
***
Докато се чудим дали да прецапаме на „жълто“, както правим от години, светофарът пред Лозан Панов светна червено и спря. Кой светофар? - да отиде Фандъкова да го оправи. Не бе, кой е Лозан Панов? Аааа, разбирам. Панов е онзи съдия, който преди да стане председател на Върховния касационен съд – най-висшият съд в държавата по Конституция, - бе прегазен на пешеходна пътека. От кола, карана от руснак. Съдияфоб. Панов лежа в болница. Тогава едни кръгове, наричани по цял свят и дори у нас задкулисни, смятаха, че или ще се откаже или ще си „събере“ акъла и ще тръгне по линията „КОЙ“. Панов ги изненада неприятно. Странна птица, ще кажете. Според КОЙчовците странна птица се превежда долен боклук, педераст, тъпанар и други от този сорт. Пратиха му отрязани кървящи агнешки главички пред Висшия съдебен съвет. След това му „саморазвинтиха“ болтовете на служебния автомобил. Нахалникът Панов пак оцеля. Тогава КОЙчовците започнаха обстрел с лайняно-медийни снаряди. Канонада, невиждана от сриването на Берлин през 1945-та досега. Когато в руините на съда Панов започна да дава признаци на живот и нахално да се изправя, отвързаха камикадзетата - в парламента, КПКОНПИ, ВСС, прокуратурата, спецсъда. Заради проверката за Иванчева и опита да спре фашисткото конфискуване на имущество и сметки на оправдани от съда хора, жълтото цунами срещу него стана кафяво. Кафявото на щурмовите отряди, осигурили летящата кариера на малките мустачки, причинили изчезването на 60 милиона души. Изчезването… Кафявото, което е толкова модно този сезон в България.
Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин? Страннико Панов, защо не остана на пешеходната пътека… Но какво значи тук някакъв си съдия!
КОЙчовско жълто. Снимка: БГНЕС
***
Накрая. Накрая винаги идва моментът за Kill Bill. Решен е в жълто, разбира се. И няколко банки кръв. Тарантино, какво да го правиш. Bill-овци у нас колкото искате. Нямаме си обаче човек в жълто, с остър като бръснач катана. Шат, шат, шат… Хубав жълт звук. Жълто по устата. Жълто по гащите. Жълта полицейска лента. Жълти медии преливащи в кафяво. Жълта книжка = власт. Жълто слънце над татковината. Жълт код, червен код.
Пейте робини…
Огнян Стефанов
