От разстоянието на времето критиците на приватизацията на кината смятат, че тя е осъществена бързо, лакомо. Преди раздържавяването знаменитите столични салони са стопанисвани от дружеството ”София филм”, а негов директор тогава е Александър Донев.
"Размерът на сделката беше 4 700 000 лева, като условията на продажбата включваха възможност голям процент от тази сума - до 90 % да бъдат платени с компенсаторни записи. Това направи реалната сума, която беше платена под един милион", обясни пред БНТ Александър Донев.
В момента се смята, че само сградите на продадените 9 софийски киносалона струват над 50 милиона лева. Сред тях са знаковите "Европа Палас", "Москва", "Модерен театър", двата салона на кино "Култура" на площад "Славейков". Само емблематичното кино "Сердика" в последствие е препродадено за 5 милиона лева, а кино "Изток" - за 3 милиона.
А сега там, където някога се намираше кино "Изток", има просто един супермаркет, част от голяма търговска верига. Интересна е и съдбата на кино "Иван Вазов", което обаче е върнато по реституция. В момента то е казино в стила на арабските приказки.
Сделката за софийските кина е сключена на 1 октомври 2001 г. между Агенцията за приватизация и компания, собственост на дружество, регистрирано в Панама. Само месеци след сделката безцеремонно са погазени всички заложени условия в договорa - инвестиция от 6 милиона лева и запазване на дейността за 10 години. В последствие дружеството предвидливо фалира, преди Агенцията за следприватизационен контрол все пак да му наложи глоба на хартия.
Може би най-трагична е съдбата на кино "Мир". То е модернизирано и отговаря на всички стандарти на времето си. След ликвидиране на приватизираното дружество, само за една нощ е сравнено със земята и в момента е паркинг.
А на мястото на кино "Сердика", точно до паметника на Васил Левски, сега се строи луксозен хотел.
Едно от най-големите кина през 80-те - кино "София", след като дълго време е бинго зала, в последните години се подвизава като нощен клуб. Кино "Димитър Благоев" и кино "Москва" са затворени сгради.
"Няма киносалони, където ние да показваме филмите си. А комерсиалните киносалони, на които ние не може да се сърдим в МОЛ-овете, те имат друга политика и те са в своето право за това. Те се интересуват най-вече от тежко комерсиални филми и след като не получават и никаква субсидия, за да излъчват български филми, имат също така и такси, за да влезе един филм там, които българските продуценти и дистрибутори не могат да си позволят за всеки един филм да отделят тези средства, обяснява Няма киносалони, където ние да показваме филмите си. А комерсиалните киносалони, на които ние не може да се сърдим в МОЛ-овете, те имат друга политика и те са в своето право за това. Те се интересуват най-вече от тежко комерсиални филми и след като не получават и никаква субсидия, за да излъчват български филми, имат също така и такси, за да влезе един филм там, които българските продуценти и дистрибутор не могат да си позволят за всеки един филм да отделят тези средства", обяснява Борислав Чучков, продуцент.
