„O, tempora, o, mores! Седя и се чудя, защо човек се сърди, кога му речеш: магаре,свиня или вол; и не се сърди - дори още се радва, - кога му речеш: пиленце, гълъбче, славейче, дори още котенце и теленце?
Дали славеят принася повече полза в обществото на човеците, отколкото благородната свиня, тази производителна сила в природата на животните, на която само като погледне човек, наумява му нещо аристократическо, нещо възпитано и на дължина, и на широчина? Дали пилето има повече мозък, повече ум, отколкото почтеното магаре, този философ не само между животните, но и между човеците? Или пък гълъбът е по-непорочен и по-достоен в нещо от скопения вол, туй подобие на нашия търпелив народ?” ( Христо Ботев – „O,TEMPORA! O,MORES!”)
Тука има едни човечета - дето досега не съм ги виждал да напишат нещо по някоя злободневна обществено-политическа тема - или дори да споделят нечие мнение.Камо ли да излязат по площадите – в подкрепа на някоя благородна кауза.Постват/споделят единствено котенца,кученца,изгреви и залези,закуски и вечери- и разни „забавни” клипчета.Когато им поднесеш за коментар една известна корпулентна КОРПОРАТИВНА СВИНЯ и един не по-малко известен ГРАБЛИВ ЯСТРЕБ от криминалния ъндърграунд обаче-конкретен и събирателен образ на местната симбиоза Мафия-Власт– настъпва гробовно мълчание.
Мишкуват – оперирани от чувство за срам,почтеност и обществена отговорност- в жалките си и мизерни животчета- оглеждайки се внимателно да не засегнат някое величие – да не загубят службицата си- събират трескаво контакти и „полезна” информация - да драпат нагоре с лакти и нокти по стълбицата на бленуваната си кариера - неморална и несъстоятелна.
Като ги питаш – "А бе вие нямате ли мнение по някой актуален въпрос!"- започват да въздишат тежко - и велемъдро и надменно да те поучават: „Гледай си живота,колко си наивен – ти ли ще оправиш света!" "Които и да дойдат – все тая!” и Бай-Ганьовото "Всички са маскари!"
Една „приятелка” ми пише със загрижен тон: „Здравей, не харесвам заяждането на дребно с определена личност. Случващото се е в резултат на много по-дълбоки регресивни и деморализиращи течения, каквито горепосоченият господин няма потенциал да предизвика. Твоето е като да се опитваш да събориш едно дърво, като пляскаш с ръце срещу птиче, кацнало на върха на дървото. Най-много да ти се изсере на главата, докато си чурулика.”
Има няма потенциал въпросният господин да предизвика "много по-дълбоки регресивни и деморализиращи течения"- ако се съберем обаче достатъчно много и започнем да пляскаме с ръце - а и да размахваме юмруци - и някои други инструменти,приятелко- може и да успеем да съборим ДЪРВОТО НА / БЕЗЗАКОНИЕТО- а птичето - Грабливият ястреб - да отлети скоропостижно към едно топло място- където му е мястото!
Те са над политиката – витаят в безоблачните простори на „чистата” наука,изкуство и професионална реализация! Политиката е под тяхното достойнство! Хиляди аргументи ще приведат – за да те осмеят и да оправдаят собственото си позорно мълчание и овчедушие!
Но те ,изглежда,не са чували фразите: "Всичко е политика" и ”Който не иска да се занимава с политика – политиката се занимава с него!”
Всячески - гузно и комплексарски - се опитват да омаловажат/неглижират моите/нашите усилия по посока изразяване на гражданска/морална позиция относно наболели обществено-политически проблеми - с идея въвеждане на законност и ред в страната - и като резултат справедливото наказание на високопоставените престъпници: "Че няма ли възмездие, насилия се вършат – но само докогато им се дава." — Лукан (Давам си ясна сметка,че наподобявам малко или много Дон Кихот в неговата благородна,титанична и безсмислена битка с вятърните мелници.)
Но каква е алтернативата – да си мълчим малодушно,дребнаво и пресметливо – и по този начин да се превърнем в съучастници на злото ,беззаконието и несправедливостта.
Прочути са словата на немския пастор: „Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист. Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ. Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз. Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин. Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.” (Пастор Мартин Нимьолер)
И това се случва често с мекотелите и слабосилните еснафи
приспособленци,:капанът внезапно щраква - и те се оказват съвършено неочаквано вътре! Хитрата сврака - с двата крака! „Ако живееш само за себе си, ти си излишен товар на земята.” (Сократ)
И това се случва и с цели народи. Скопеният вол – туй подобие на нашия търпелив народ!
Това ли искаме - да гвацаме в курешките на историята!
Николай Ризов
