Искам лично да благодаря на моята партия БСП – на ръководството, на структурите, на всички членове и симпатизанти, на всички вас, които застанахте зад моята номинация и ме подкрепихте като президент на Партията на европейските социалисти за трети пореден мандат!
Благодаря за стотиците обаждания, съобщения и писма от партийни организации и другари от цялата страна! За мен те са най-ценни, защото са съпреживяни през годините, в добро и зло, в победи и в трудни моменти! Благодарен съм за искрената вяра, че моят избор е капитал и оценка за БСП – за нейния труден, но успешен път към голямото семейство на европейската левица, на Социалдемокрацията, и за приноса й в отстояването на Европа!
Мнозина от вас споделиха, че се вълнуват за предстоящите битки, за бъдещето на ЕС, за предизвикателствата на предстоящите избори. Зная, че очаквате отговорите на поне три въпроса: как левицата влиза в тях, какво ще променят изборите догодина и как това ще се отрази на България. Ще се опитам да ви дам моя честен отговор.
Живеем в интересни времена. В днешния многополюсен свят еднопосочните компаси вече не вършат работа. Единствените уреди, на които можем да разчитаме, са ценностите ни и нашите вътрешни устои. За нас – от левицата – така е било винаги. Идеите ни водят напред, държат ни заедно, правят победите ни човечни и успешни за цели поколения.
Постиженията, с които толкова се гордеем – осемчасовият работен ден, свободата на медиите, стачките, всеобщото право на глас, безплатното образование и т.н. – не са дар свише, нито от десницата. Те са резултат на дългогодишните борби на леви партии и движения. Левицата разширява пространствата на свободата, събаря стените на социалните, националните и расовите гета. Благодарение на левите политики милиони хора се спасиха от нищетата, унижението и дискриминацията. Прилагането на левите идеи позволи на гражданите по целия свят да живеят по-добре от поколенията преди тях. И тази промяна се случи заради последователната и непрестанна борба на левите партии и профсъюзите за достоен живот на работещите.
Лявото е територия на мечтите – за солидарност, за повече справедливост, за повече права, за равни възможности за всички. А много от тези мечти, независимо от огромната съпротива срещу тях, се сбъдват. И като резултат всички, които живеят от труда си, могат да се чувстват достойни хора.
И ето го днешният ляв парадокс: постигнатото вече се счита за дължимо, за даденост. Дори десните често си приписват заслуги за него. А хората не се чувстват по-сигурни и по-щастливи. Напротив, страхуват се, че техните деца ще живеят далеч по-зле от тях самите.
И тези страхове са оправдани. Благодарение на дългогодишните политики на десните за рестрикции, ограничения и затягане на коланите, в Европа зейнаха огромни неравенства. Най-богатият 1% от гражданите на Европа притежава близо 1/3 от всички нейни богатства, докато най-бедните 40% притежават по-малко от 1% от богатствата. През 2015 г. над 150 милиона души – ¼ от населението на ЕС е на ръба на социалното изключване.
И тук е голямата дилема: да анатемосаме Европа, да я заклеймим и пратим в миналото, както искат националистите, или да се борим за нея, искайки връщането на нейната солидарност, справедливост и социална отговорност?
Следващите избори ще решат тъкмо тази дилема. Левицата в Европа ще се изправи срещу трудни, силни врагове, които макар привидно да са различни, всъщност искат едно и също. Двете страни на монетата: десните, целящи оставането на власт на всяка цена и обричащи ЕС на ограничения, консерватизъм и затъване в статуквото. И уж обратната страна: националистите и популистите, които искат „Европа на нациите“ и атакуват основните ценности на Съюза, боравейки умело със страховете на хората.
Тази Европа на Орбан и Салвини ще строи мостове между десните и националистите, но ще копае пропасти между институциите и хората, между семействата. Ще вдига огради между поколенията. В сърцето на Стария континент. Коалиционните им превителства вече успешно го правят в Австрия, и за огромно съжаление – в България, а унгарците са по улиците на Будапеща.
Вярно е, привидно изглежда, че левицата губи позиции, макар да има само с един премиер по-малко от десницата. Да, след Брекзит Групата на социалистите и демократите ще загуби 20 места. ЕНП няма да има поражения, депутатите на Тереза Мей са при консерваторите.
Знам, че ако искаме хората да ни повярват, трябва също да признаем и грешките си. Споделих и на конгреса на ПЕС: имаше добри времена за Европа, както и за нашето семейство, когато имахме 11 премиери. Тогава можехме да пренесем социалната държава, която бяхме създали в страните-членки, на европейско ниво. Пропуснахме тази възможност. Трябва да признаем, че не положихме достатъчно здрави основи за общата валута. Често прегръщахме либералната, нео-либералната мантра за свободния пазар, който създава благоденствие за всички. Но това проправи пътя за спекулативния капитализъм и пътя към финансовата и икономическата криза.
Затова платихме цената за своите грешки.
Следващите евроизбори не са за депутатски места и комисарски портфейли. Те се за душата и оцеляването на Европа. А ние сме единствените, готови да водят битката за сигурна работа, за равни права, за заплащане за достоен живот, за достойни пенсии. Единствените с План за младежта на Европа. И това беше основният акцент в резолюциите и в работата на Конгреса в Лисабон.
Тази битка трябва да бъде водена навсякъде – в парламента, в медиите, на улицата. Тази битка няма как да бъде спечелена нито от отделни лидери, нито от отделни леви движения и партии. Радикалната промяна може да бъде извършена само от една обединена левица, където има място за всички, които имат смелостта да поискат тотална ревизия на дясното статукво, на либералния модел и на страховития националистически разказ за бъдещето.
Само прогресивно мнозинство в следващия Европейски парламент – излъчено от левицата и прогресивните сили в ляво от центъра, може да върне Европа към нейните ценности, да възвърне справедливостта, солидарността и надеждата.
За това ще работи ПЕС на изборите, а резултатът от тях далеч не е предопределен.
Напълно е възможно следващият председател на ЕК да се нарича Франс Тимерманс – общият кандидат на ПЕС за този пост. И това е огромна отговорност за левицата – да върне Социална Европа в дневния ред на нейните политици.
Питате ме защо евроизборите ще бъдат важни за България и какво е мястото на БСП в тях. В политиката трудно се правят реминисценции и сравнения, ситуацията винаги е различна. Но в едно 2013 и 2019 година могат да си приличат: в призванието и мисията на БСП – нашата партия е длъжна да даде алтернатива на некомпетентното и задушаващо управление на ГЕРБ.
Няма парламентарни избори, ще добавят критиците. И тук зависи от нас дали ще са прави. Тежка, почти библейска задача стои пред нас в БСП да превърнем тези избори в демократичен вот срещу правителството на ГЕРБ и Обединените патриоти. Да се изправим срещу арогантността не само на десницата в Европа, но и у нас. Да застанем като един срещу псевдопатриотичните и примитивни тези на националистите, които все повече увличат управляващите от ГЕРБ към една разделена Европа, където само преди 70 години между нациите бушуваше война.
Да бъдем алтернатива на феодализма, на отглеждането на олигарси, на свеждането на политиката до обществени поръчки, ремонти и социални откупи в края на годината. Особено преди избори.
Да застанем на страната на работещите, на учещите, на майките, на жените, на пенсионерите, на младите хора. На българите.
Да заявим ясно какво ще променим – не в системата, в живота им.
И да го направим единни. Не ви учудва, че го казвам точно аз, нали? Защото тези избори няма да са победа или загуба на лидера на БСП. Ще са победа за арогантността и безнаказаността на управляващите, над мизерията и безпътицата.
Има и друга възможност. Да победи желанието за промяна, а загубата да е у тези, окопани в статуквото.
Винаги съм вярвал в призванието на БСП да излиза на сцената в трудни за държавата времена.
В мисията й да спира процеси, да възстановява несправедливости, да поема отговорности и да връща надеждата за достоен живот.
Каквото и да следва – си струва, за да дадем отново шанс на България!
Другари,
Наближава Коледа. И отново най-трогателните места ще са летищата, автобусните и железопътните гари. Местата за среща. За да сме всички заедно на празниците. С хората, които обичаме.
Искрено желая на всеки от вас, на семействата и на домовете Ви – здраве, благоволение и радост! На страната ни – благоденствие!
А на БСП – сплотеност, мъдрост и сила, за да дадем смисъл на децата и внуците ни да останат у дома, връщайки им солидарността, справедливостта и надеждата!
Сергей Станишев
