В навечерието сме Рождество Христово. Според библейското предание на Бъдни вечер звезда в небето над Витлеем възвестява раждането на Спасителя.
Бъдни вечер наричаме още Суха Коледа, Малка Коледа, Крачун, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка.
По традиция на трапезата на Бъдни вечер се слагат само постни ястия, тъй като е последният ден от Рождествения пост.
Ястията задължително трябва да са постни и според повечето вярвания – нечетно число. Бройката им е: 7 - колкото са дните на седмицата или 9 - колкото трае бременността на жените. Има райони в България, където на празничната маса се поставят 11 или 12 ястия - колкото са месеците в годината. Те представляват сарми, варено жито, чушки, мед, баница с тиква, ошав, вино и др.
Обредните хлябове са три вида - посветени на Коледа, на селските занаяти и за коледарите. Те се месят придружени с ритуали и песни. Стопанката на дома произнася молитва, а след това се разчупва питата със сребърната пара. В някои краища на страната в хляба се пъха и дрян за здраве. Първото парче от питата се оставя на Богородица пред домашната икона. Вярва се, че най-голям късметлия в дома ще е този, на когото се падне парата. Според обичая никой не трябва да става от масата, докато трае вечерята. Освен това трапезата не се раздига след приключването, за да не избяга късметът. Вярва се, че след това идват починалите, за да похапнат. Преди да се седне на масата или както е обичаят на земята обаче, вечерята непременно трябва да бъде кадена. Според народното схващане с ритуала на каденето се прогонват злите и нечисти сили от дома.
