На 27 декември православната църква почита паметта на Свети Стефан - първият християнски мъченик и първи служител (архидякон) в устройващата се Йерусалимска община-църква.
Денят на Свети Стефан се чества на третия ден след Рождество Христово - на 27 декември, и е последният празник в годината, за който се казва, че "затваря кръга". Култът към този светец е голям, почитта към него - също.
От времето на апостол Павел насам всички наричат Свети Стефан първи мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра. След Възнесението на Христос били избрани седмина дякони, които да се грижат за домакинските работи на християнското общество, като пръв между тях е Стефан.
Обезпокоени от нарастването на броя на християните, членовете на синедриона (съвет на юдейските старейшини) влизат в спор със Свети Стефан, но не устояват на "духовната му сила и мъдрост". Затова възбуждат народа срещу архидякона, като го обвиняват, че хули Бога и Мойсеевия закон. Разярената тълпа го изкарва извън града и започва да го бие с камъни.
Светецът коленичи и преди да издъхне, се обръща към небето с думите "Господи, не им зачитай този грях!". Тялото му е оставено на зверовете и птиците. През пети век част от мощите му са открити чрез видение и са положени в Сионския храм в Йерусалим.
Стефан е сред най-разпространените имена в България. В превод то означава "венец". Единствената в света желязна църква, българската църква в Истанбул, носи името на първия християнски мъченик Свети Стефан.
На този ден празнуват всички с имената Стефан и Стефка и производните им Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Шон, Шона.
